Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 143

— Ще се опитам да уредя нещо заради теб, Шърман. Много ти благодаря, че дойде.

— Да, Рип. Няма да кажем на никого. Честно.

Шърман и Отис щяха да се раздрънкат, знаеше го. Всъщност можеше да се басира, че Арлийн и всичките й приятелки знаят, че летящата чиния е някъде наблизо.

Докато проследяваше с поглед отдалечаващата се кола, той осъзна, че скоро някой може да се добере до летящата чиния. Беше си мислил, че щом корабът е скрит, никой няма да узнае къде е.

Ха!

Въпросът беше кой ще стигне пръв — хората на правителството или мутрите на Роджър Хедрик. Или някой друг.

Летящата чиния бе прекалено ценна. Струвала сто и петдесет милиарда долара, беше казала Чарли.

Да имаш толкова много пари бе все едно да притежаваш Калифорния.

Беше глупак да виси там, да чете книжки и да лови риба, уверен, че Хедрик е победен и властите са тъпаци.

Бе цяло чудо, че още не бяха довтасали.

Какво трябваше да направи? Да вземе летящата чиния и да офейка ли? Да я остави скрита и да се помотае още една седмица, за да даде време на Артър и Оли?

Или да си остане до езерото?

Внесе продуктите в хижата, отвори две консерви чили и изсипа съдържанието им в тигана, за да го стопли на печката.

Трябваше да изчезва. Летящата чиния щеше да е в пълна безопасност единствено в орбита, но пък той трябваше редовно да се храни, да спи и да ходи до тоалетната.

Изяде чилито и разчисти, после си приготви раницата. Щеше да тръгне след мръкване.

Остави уинчестъра на масата пред себе си, провери ударника.

Можеха да се появят всеки момент…

И какво щяха да искат?

Да ги отведе при летящата чиния.

Добре, щеше да я остави където си беше. Трябваше да се скрие. Постоянно да е в движение. Всяка нощ да спи на различно място.

Излезе на кея и огледа езерото. Двама души ловяха риба с лодка, закотвена на петдесетина метра от брега, може би на шестстотин метра от хижата. Наоколо не се виждаше никой друг.

Стори му се необичайно. По това време на годината обикновено в езерото плаваха по седем-осем лодки, а в гората имаше десетки хижи.

Предишния ден бе видял пет лодки.

Къде бяха изчезнали хората?

Ядоса се сам на себе си. Това беше параноя. Само защото добродушният бъбрив Шърман Хокет му бе донесъл две чанти кльопачка нямаше основание да обявява бойна тревога. Рип беше в хижата от седем дни… не, от осем.

Предостатъчно време, ако Хедрик бе искал да отмъкне съкровището.

Сви устни и се опита да подсвирне. Не успя. Върна се на брега и се запъти към хижата, като си придаваше небрежен вид.

До залез оставаше един час.

След мръкване щеше да се махне.

Влезе в хижата и седна на кухненския стол срещу вратата. С пушка в скута си.

Когато съвсем се стъмни, Рип подпря пушката в ъгъла, метна раницата на гърба си и заключи вратата след себе си. Остави газената лампа да гори. Газта щеше да свърши на другия ден и тя сама щеше да угасне. С малко късмет дотогава той щеше да е в Канада.

Чакъленият път продължаваше осемстотин метра през гората и водеше до шосето. Рип бе вървял около пет минути, когато чу автомобилен двигател. Той отби от пътя и навлезе в гората. Колата се приближаваше.