Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 142
Стивън Кунц
—
— Не си те представям с по-възрастна жена. Това е… някак смущаващо…
— Качвам се горе да си легна, мамо. Снощи не съм спал.
— Ако тя се обади, да те събудя ли?
— Уф, мамо!
Докато се качваше по стълбището, тя извика след него:
— Чарли била ли е омъжена?
Стаята му изглеждаше така, както си я спомняше: момчешки боклуци навсякъде, един-два плаката с мадами, бейзболна топка, с която беше спечелил шампионата в гимназията, сувенири от бейзболни мачове в Чикаго… Беше време да изхвърли повечето от тия детинщини.
Старият уинчестър на баща му беше в гардероба под корниза. Рип го извади и няколко пъти изтегли рамото. Порови в гардероба, докато намери кутия с патрони. Бяха отпреди пет-шест години, но щяха да свършат работа.
Зареди пушката, увери се, че ударникът е спуснат, и я остави до леглото. Едва тогава си събу обувките и легна.
Стигна до хижата малко след полунощ. Ясно усещаше часовата разлика. Взе метлата, измете помещението и остави раницата си с консерви на лавицата. Мишките бяха пробили няколко дупки в чаршафите и одеялата. Той ги изтупа и отново ги постла на леглото.
Баща му беше построил хижата две-три години преди да умре. Рип си спомняше, че на няколко пъти са ходили двамата там през онова първо лято, после здравето на баща му бе започнало да се влошава.
През гимназиалните му години няколко пъти беше нощувал в хижата с приятели, бяха пили бира и бяха пушили цигари и изобщо се бяха държали глупаво.
Хижата просто беше едно от местата в живота му, място без много спомени — нито хубави, нито лоши.
Газовата лампа не хвърляше достатъчно светлина за четене. Седна на верандата в мрака и се заслуша в нощните звуци на жабите и насекомите. Комарите не хапеха много.
Призори усети, че задрямва, и отиде да си легне.
Дните се занизаха монотонно. Спеше, когато му се спеше, ядеше, когато огладняваше, ловеше риба, когато не четеше. Изяждаше рибата, която уловеше. На третия ден валя няколко часа.
Вече беше от седмица в хижата, когато един от ратаите му донесе две чанти с продукти.
— Майка ти праща храната. Ние с Отис купихме бирата.
— Благодаря, Шърман. Задължен съм ти.
— Аз и Отис няма да кажем на никого, че си тук, Рип. Честно.
— Вярвам ти.
— Разпитваха ни, без майтап. Един репортер от Лос Анджелис ми предложи сто кинта да му разкажа каквото знам. Интересуваше се главно за детството ти. Отпратих го, естествено. Познаваш ме, за приятел не бих се раздрънкал за никакви пари.
— Така е.
— Всички в града си умират да те разпитат за летящата чиния, къде е, как си се научил да я управляваш, такива неща.
— Аха.
— И аз съм малко любопитен, нали разбираш.
— Ще ви разкажа всичко за нея веднага щом мога.
— Ние с Отис няма да кажем на никого, Рип. Честно.
— Хубаво е човек да има приятели като вас.
— Знаеш ли, никога не съм виждал летяща чиния. Нито една. Можеш ли да повярваш?
— Вярвам ти.
— Може да ни повозиш някой път, а?
— Ами…
— Гаджето ми Арлийн адски се вълнува. Тя много се интересува от извънземни и паралелни вселени, чете много книги. Знае всичко за летящите чинии. Направо ще се побърка от кеф, ако повозиш и нея.
