Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 12

— Ето. — Сержантът натисна един от клавишите на клавиатурата и на екрана се появи картина. С помощта на трекбола той неколкократно уголеми образа. В центъра имаше идеален кръг. Техникът се отдръпна назад от пулта и сключи ръце на гърба си.

— Онова нещо в средата е метално, с висока отразяваща способност, диаметър двайсетина метра, и го нямаше там преди четири дни, когато за последен път правихме сателитна снимка на района.

Съливан се наведе към компютърния екран.

— Това е нещо ново за мен — промълви тя.

— И за мен. Ако не знаех, че е невъзможно, щях да кажа, че е летяща чиния.

— Или горната част на щерна.

— Там? Насред Сахара? — Техникът се пресегна към клавиатурата. — Наблизо има един автомобил.

— Хора?

— Най-малко един, може би двама. Ако имахме малко по-добър слънчев ъгъл, може би щяхме да регистрираме сянка…

Съливан се изправи и се намръщи.

— Не вярвате в летящи чинии, нали?

— Аз съм непредубеден човек, госпожо капитан. Непредубеден човек. Просто казвам, че кръглата форма прилича на летяща чиния. Може да е щерна. Може да е горният край на ядрен реактор. Може да е двайсетметров сенник за градинското парти на английската кралица.

Съливан взе бележника си и преписа серия цифри от компютърния екран, после откъсна листа.

— Благодаря ви, сержант — каза тя и се отдалечи към офиса си.

— Понеже не съм офицер, мога да вярвам в каквото си искам, капитане — измърмори под нос техникът.

Капитан Съливан потърси в залепения на бюрото й списък с номера и набра един секретен телефон. След две иззвънявания отговори мъжки глас.

Тя обясни за аномалията и продиктува географските координати. Много внимаваше да не нарече аномалията „летяща чиния“.

— Прилича на горен край на щерна, обаче мястото се намира в пустинята. Предлагам да поискаме по-подробно проучване на обекта.

— В Либия ли?

— Близо до пресечната точка на границите на Либия, Чад и Судан.

— Ще сляза да погледна след пет минути.

Точно шест и половина минути по-късно генералът се взираше над рамото на сержанта, а капитан Съливан наблюдаваше от няколко крачки.

— Правим предварителен анализ преди да пратим тези данни в НУИК — поясни тя.

НУИК бе Националното управление за изображения и картография, което събираше, анализираше и разпространяваше изображения за различните институции на американското правителство.

— Хмм — изсумтя генералът.

— Тъй вярно — насмешливо се съгласи техникът.

— Какво е това според вас, сержант?

— Прилича ми на летяща чиния, господин генерал, обаче аз само работя тук.

— Проклет да съм, ако не е това — рече генералът. Той се изправи, прочете координатите на екрана, кимна на капитан Съливан и се отдалечи.

След по-малко от час един принтер изхвърли лист хартия в офис без прозорци на приземния етаж на хангар в Невада. Това летище не фигурираше на нито една карта и се намираше на място, известно само като Зона 51.

Два часа по-късно пилот с каска и цял скафандър се качваше в самолет, който току-що бяха извлекли от хангара. Самолетът беше абсолютно черен и имаше клиновидна форма, с ъгъл на крилата седемдесет и пет градуса. Група сержанти помогнаха на пилота да се настани в кабината, пристегнаха ремъците му и включиха системите.