Читать «Екзекуцията» онлайн - страница 173

Роналд Остър се усмихна.

— Чудесно — казах аз и пак погледнах часовника си. — Що се отнася до мен, колкото по-малко общо имам с тази работа, толкова по-добре.

— Може и да не стане така.

— Зависи от вас.

— Интересува ме вашето професионално мнение, защото мисля, че това е очевиден случай на душевно терзание. Но като имам предвид взаимоотношенията ви с полицията, не съм сигурен, че ще дадете безпристрастна преценка.

— Ако получа информация, ще дам безпристрастна преценка. Но ако желанието ви е да ме въртите на пръста си, сбъркали сте адреса.

— Долавям ясно изразено пристрастие към обвинението.

— Наречете го както желаете.

— Не клоните ли към другата страна?

— Не страдам от предразсъдъци. Ако искате проститутка, отидете на Холивуд Булевард и размахайте двайсетачка.

Луничките му потъмняха, а кожата между тях порозовя. Той се изсмя весело.

— Хубаво го казахте. Хареса ми. Добре, взимам ви. Защото душевното терзание е толкова очебийно, че дори вие ще го видите. И със свидетел като вас ще бъде още по-внушително. Консултант на полицията.

Той протегна ръка и аз я стиснах. Някои от жените на опашката ни наблюдаваха и аз си представих какво си помислиха.

— Да вървим при Рийд — каза Остър. — И не се притеснявайте. Няма да ви направи нищо лошо.

41

— Терапия — рече Мъскадайн, усмихна се и тръсна дългите си коси. — Голям лукс за гладуващ актьор.

— Ходил ли си някога на терапия? — попитах аз.

— Само игрите за интелигентност, на които ме подлагаха в класа по актьорско майсторство.

— Защо го правеха?

— Заради очевидните ми емоционални проблеми. Нали точно това сте дошли да установите?

— Искам да знам колкото е възможно повече за теб, Рийд.

— Това ме ласкае.

Той се усмихна и отново тръсна коси. Пак беше във всекидневни дрехи — черна фланелка и джинси, но този път седеше зад стъклена преграда. Няколкото дни затворничество не се бяха отразили на външността му. Мускулите му продължаваха да са огромни и ясно очертани. Вероятно правеше лицеви опори в килията. Беше достатъчно едър, за да се защити.

Полицаят в ъгъла на стаята за посещения се обърна към нас.

Мъскадайн се усмихна и на него и ченгето му показа гърба на сиво-кафявата си униформа.

— Как се отнасят с теб? — попитах аз.

— Засега не зле. Разбира се, аз съм образцов затворник. Няма причина да не съм такъв… Да ви разкажа ли за майка си? Тя наистина беше голяма работа.

— После. Първо ми разкажи за любовта си към животните.

Усмивката помръкна и се върна, но по-скована. Все едно чух как режисьорът вика: „Отпусни се, Рийд! Отдай се на чувството!“.

— Ами, те ме обичат — отговори той и кръстоса крака.

— Знам. Питам те, защото когато те посетих, забелязах, че се спогаждаш с булдога на госпожа Грийн.

— Саманта и аз сме добри приятели.

— Госпожа Грийн каза, че Саманта я пазела добре.

— Така е.

— Но не и от теб.

— Аз живеех там. Но вие имате право. Наистина се разбирам с животните. Вероятно защото усещат, че се чувствам добре сред тях.

— Имаше ли много животни, когато беше дете?

— Не. Заради мама.

— Не ти е позволявала да имаш?

Мъскадайн поклати глава.