Читать «Грейси Линдзи» онлайн - страница 8

Роклята й, стара и мръсносива, скроена от купено при разпродажба парче плат от домашно предена вълна, бе ушита от самата нея на крачната шевна машина, която стоеше покрита до прозореца. Роклята се крепеше, или така изглеждаше, от огромна брошка от жълт кварц, забодена в средата на деколтето й. Тази брошка, която се отваряше отзад и разкриваше реликва — снопче от косите на баба й, беше наследствена скъпоценност в семейството и освен венчалния пръстен, бе едничкото бижу на Кейт. Тя дори някак подчертаваше тъжната плоскост на пазвата й, над която бе забодена.

— Тя се връща, а, Кейт? — каза най-сетне Дениъл.

Жена му бавно кимна с глава.

— Ще трябва да я вземем при нас, нали? — изрече той бързо, сякаш се боеше от решението й.

— Да, Дениъл. Трябва да я настаним тук. Ще е добре дошла, разбира се.

Кейт се поколеба, после добави:

— Само че, надявам се… през тези години… се е научила на държание.

Със замислено изражение на лицето тя се приближи до масата и започна да му налива чай.

Глава втора

Беше събота, свеж, ведър слънчев ден с пухкави облачета, носещи се весело по синьото небе. Въздухът бе прозрачен и погледът стигаше надалеч. От платения път се различаваха овцете, които пасяха по уинтънските хълмове, а далеч на запад малък кораб влекач пореше накъдрените води на естуара. На яркочервения му комин можеше да се разчете номерът му. Прекрасен ден за завръщането на Грейси у дома.

Дениъл и Кейт бяха отрано на гарата, двайсет минути преди влака, който трябваше да пристигне в десет часа. Кейт бе облякла новата си черна рокля, а Дениъл беше пременен в неделния си костюм. Докато вървяха мълчаливо по Стейшън Роуд, Дениъл премисляше всичко наум, като си каза с удовлетворение накрая, че Кейт великолепно се беше справила с необходимите размествания вкъщи. Свободната спалня, широка, приветлива стая с лице към пътя, нарекоха вече стаята на Грейси и приготовленията на Кейт наистина бяха героични. Беше окачила муселинени завеси, бе разместила мебелите и беше постлала ново килимче на пода пред леглото.

Очакването бе изпълнено с нетърпение и вълнение, но накрая се чу локомотивна свирка, влакът се зададе откъм завоя, обгърнат в облак пара, и влезе в гарата. Вратите се разтвориха, неколцина постоянни пътници слязоха, като се прозяваха и сгъваха вестниците си. Тогава някак изведнъж и просто Грейси се появи на перона толкова реална и така неоспоримо у дома най-сетне, че сърцето на Дениъл почти спря.

За момент тя остана неподвижна, живо очертана на сивия фон на влака, с поглед, неуверено шарещ насам-натам в очакване. В следващия миг тя ги видя. Очите й светнаха и като нададе слаб възторжен вик, тя се затича към тях, протегнала двете си ръце, твърде развълнувана, за да се опита дори да заговори.

Целуна Кейт по бузата, а после Дениъл с целувка, лека като докосване от крило на птица. Тя се беше променила толкова малко, че изненадата от това поразяваше.

Зад малкия воал на точки пред шапката й дребното й лице бе пак така живо и свежо и тя по същия маниер вдигаше нагоре брадичката си замислено, като че ли се опитваше да проумее истината на живота. Гъстата й кестенява коса имаше на моменти същия червеникав блясък. Очите й, с онзи кафяво-червеникав оттенък, все още можеха да се усмихват изпод сълзите.