Читать «Грейси Линдзи» онлайн - страница 15

— А ти, Грейси, винаги недолюбваше другите момичета особено.

— Да — съгласи се тя спокойно. — Повече се разбирах с момчетата. Както и да е, сигурна съм, че ще бъдеш щастлив с нея. Низбит често казваше, че от обикновените, семпли и непретенциозни жени ставали най-добрите съпруги.

— Такъв опит ли имаше той?

Нейният весел, заразителен смях прозвъня в купето.

— Ето това вече е нещо по-присъщо за онзи Дейвид Мъри, когото познавах.

Той не можа да се сдържи и най-сетне се усмихна със загрижената си, чувствителна усмивка. Така или иначе никога не можеше да й противостои. Знаеше, че това е грешка, че да бъде тук с Грейси е идиотска постъпка.

Когато получи бележката й в кантората си с предложението да направят тази разходка, той намръщено я беше накъсал на парченца. Трябваше да мисли за Изабел и за овдовялата си майка, която с оскъдните си средства беше направила много жертви и с героични усилия го бе издържала в колежа, за да вземе адвокатската си степен.

Освен това пред него беше и кариерата му. Сега по най-благоприятен начин бе свързан с бащата на Изабел по проекта за новия завод за светилен газ, офертите на общината за постройка на пътища и дузина други печеливши проекти. Знаеше всичко това и все пак — ето го тук с Грейси, предприел това рисковано пътуване под носа на един цял изпълнен с подозрение и критичност град.

Ала вече бяха стигнали Маркинч и време за повече размишления нямаше. Слязоха заедно от влака и се качиха на малкото параходче със странични гребни колела, което чакаше на кея. Почти едновременно се чу камбаната, освободиха въжетата и ги хвърлиха на палубата, а жълтите весла на колелата започнаха да разбиват зелената вода и да я превръщат в млечна пяна. Излязоха от малкото пристанище, после направиха завой и се устремиха навътре в езерото. Беше тих, слънчев ден и тъй като сезонът беше съвсем в началото си, на корабчето бяха почти сами.

Като минаваха покрай острова Инчлейд, водата беше така спокойна, че носът на параходчето не правеше истински вълни, а само леки къдрици по водата, които безшумно пропълзяваха по повърхността като укротени змии. Беше толкова тихо, че можеха да чуят плясъка на риба далеч навътре и отчетливото „чин-чан“ на ковашкия чук откъм селото Джилстън на отсрещния бряг.

Поради това, че хълмовете стръмно се издигаха над повърхността му, езерото изглеждаше дълбоко и пълно със загадки и чудеса. Малките кейове, на които спираха, бяха приветливо оживени и весели от напъпилите обички и малките варосани къщурки със сламени покриви, които изглеждаха като играчки.

Облегната на перилата, едва докосваща с пръсти ръкава на Мъри, Грейси, сякаш насън, бе вперила поглед в красивата гледка пред очите си. Никой от двамата не проговаряше, освен за да привлече вниманието на другия върху някоя подробност от живописния пейзаж — ивица орлова папрат, избуяла в зелено, или блестящ водопад горе по високите чукари.

Към обед параходчето спря в Дънбег, най-отдалеченото пристанище, до което плаваше. Тук слязоха на брега и тръгнаха по прашната, единствена улица между разцъфтелите в оранжево и жълто латинки, пълзящи по верандите на къщите. Корабчето щеше да остане на кея два часа, през което време щеше да товари насипаните в бурета ранни картофи, и сега сякаш си почиваше — почти така изглеждаше в обедния пек — в очакване да се завърнат неколцината пътници, които се бяха отправили към гората.