Читать «Грейси Линдзи» онлайн - страница 14

— Благодаря ти, свако Дан — измърмори тя. — Допусках, че ще остана без дребни пари. А за билета не ми трябват много.

И преди да успее да й отговори, тя вече беше навън, поела пътя си по улицата, така весела и усмихната, че и той трябваше да се усмихне солидарно. Остана за малко загледан след нея, все още запален от мисълта за предстоящата й мисия, после поде отново тихото си тананикане, наведе се и започна да притяга чантата си.

Грейси бързаше по Хай стрийт, стъпвайки леко по сухия паваж, докато стигна до гарата. Купи си билет и след като слезе на долния перон, се качи в едно празно купе на местния влак за Маркинч.

Междувременно влакът потегли с тромаво потракване, премина през дълъг тунел и след малко спря в Далрич, беден квартал на Левънфорд. На тази спирка, рядко използвана от жителите на града, сега нямаше нищо, освен редица празни бидони за мляко, предназначени за фермите отвъд езерото. Имаше и един самотен пътник, който, забързан покрай прозорците на вагоните, откри купето на Грейси и бързо се качи при нея.

— Е — забеляза Грейси, докато влакът потегляше, — успяхме да го направим много добре.

Дейвид Мъри почти с нежелание я погледна от седалката си насреща й, после инстинктивно отмести погледа си към прозореца, сякаш се страхуваше, че някой можеше да ги наблюдава. Беше бледен и неспокоен, може би и малко недоверчив. Носеше тъмносив костюм и лошо завързана синя връзка.

Толкова лошо завързана, че Грейси се наведе напред и с жест, с който сякаш го смъмряше, започна да оправя връзката му.

— Тц-тц! Какво немарливо момче! При това младият, умен и обещаващ адвокат на Левънфорд. Че и нацупен на всичко отгоре. Нима не си доволен, че за днес ще се отървеш от бюрото си?

— Да, да, знаеш, че съм. Но бъди внимателна, Грейси. Моля те! — отвърна той механично.

— За какво да бъда внимателна, за бога? — Тя се облегна назад и го изгледа с лека насмешка. — Я какъв плашлив човек си бил!

Той нервно и мрачно хапеше мустака си.

— Знаеш какви са хората, Грейси. Особено в Левънфорд. Рисковано и глупаво беше да предприемем това пътуване.

Тя не отговори, а се загледа разсеяно през прозореца към приветливия зелен пейзаж, който минаваше покрай тях. Накрая измърмори:

— Толкова много обичам езерото, че исках да го видя такова, каквото го съзерцавахме заедно през онези дни.

— Онези дни отминаха, Грейси.

Замълчаха. Главата й остана извита встрани, а нежният й профил се очертаваше на фона на прозореца.

— Затова ли никога на отговори на писмата ми, които ти писах от Индия?

Този път той не отговори.

С лека усмивка тя се обърна към него.

— А сега и Изабел е тук, Дейви. Голям шок беше за мен, когато леля Кейт ми каза за годежа ти. Като някоя глупачка винаги мислех за теб, че си необвързан… и твърд, и постоянен.

— А ти беше ли твърда и постоянна, Грейси?

Тя като че ли не чу въпроса му и продължи със същия лек тон:

— Спомням си Изабел в училището. Обикновено носеше една кафява кадифена рокля, в която изглеждаше като сушена слива.