Читать «Грейси Линдзи» онлайн - страница 11

— Мислех си, че всичко онова е било забравено.

— Да, да — потвърди бързо Дениъл, боейки се, че тя би го разбрала погрешно, — теб никой не те упреква. Ако е имало вина, била е на Хенри Уудбърн. Ала след като той умря, отговорността за този млад живот вече стана твоя.

Тя се спря и се обърна с лице към него. Устните й трепереха.

— Едва ли съм очаквала това от теб, свако Дан. И то толкова скоро след пристигането ми. Не разбираш ли какво съм изстрадала? Татко почти беше изгубил ума си. Низбит не искаше да се обременява с грижи за дете, а аз бях твърде изтощена, за да се противя. Чувствах, че за детето ще е по-добре във фермата близо до Пърт, където го настани татко, у Ленгови, добри селски хора.

— Да, да, скъпа — помъчи се да я утеши Дениъл. — Знам, че положението ти е било трудно, но сега имаш шанс да оправиш нещата.

— Още навремето нещата намериха местата си. — Тя стоеше някак вдървено. — Не е ли по-добре да ги оставим така, както са?

— Не, не, ти имаш морални задължения, Грейси, и не е само това — става въпрос за твоето щастие и щастието на сина ти.

— Той е щастлив там, знам това. — И добави с известна горчивина: — Едва ли ме е запомнил.

Дениъл поклати глава.

— Казвам ти, животът ти никога не ще бъде пълен, ако не си го вземеш обратно.

Отново настана дълго, потискащо мълчание. Тя, изглежда, бе развълнувана от последните думи на свако си и го погледна неуверено.

— Наистина ли мислиш така, свако Дан?

— Сигурен съм в това.

— Не разбираш ли… — Тя замлъкна, изчерви се и продължи с усилие: — А аз въобще не го чувствам така. Бях принудена да го изоставя, да го забравя. Сега тази част от мен е мъртва. А как би могъл да се завърне и да ме обикне… като майка?

— А няма ли да е способен да те обикне, скъпа?

Забравени емоции я сграбчиха въпреки волята й. Тя въздъхна. Това внушение, толкова неочаквано и така противоречащо на нейните планове, бе и много тревожно.

— Пак ще поговорим за това — изрече тя бавно и облегна буза на рамото му, видимо трогната от обичта му. — Ти си толкова добър към мен, мой скъпи свако, и аз съм много щастлива да бъда отново с теб. Нима наистина съм била далеч цели седем години? Животът ми започва отново…

Когато Дениъл се отправи към студиото си, Грейси почиваше в стаята си — въпреки че не го признаваше, пътуването я беше изморило. В късния следобед тя заспа лек сън, но привечер звук на гласове я привлече долу.

Освежена, облякла семпла рокля с дантела около шията, тя влезе в гостната, където пред камината — сега запълнена с голяма ваза цветя — седяха, заети със седмичната си игра на дама, Дениъл и аптекарят Хей.

Грейси се усмихна и поздрави госта, после се настани на въртящата се табуретка до пианото, за да наблюдава играта. Атмосферата на строгата шотландска гостна с ужасните махагонови мебели, натъпкани с конски косми, и висящите по кафявите стени картини на планински говеда сякаш изведнъж се оживи и разведри от самото й присъствие.

За Дениъл цялата стая стана по-светла, по-топла. От време на време той й хвърляше поглед, изпълнен с плахо щастие, без да го е грижа, че губи играта. Накрая каза: