Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 36

Господин Дж. Л. Б. Матекони остави чашата и я погледна.

— ​Не бихме могли да направим това — каза той. — Ние въртим малки фирми. Ако позволим фирмите да станат прекалено големи, тогава ще ни спохождат много главоболия. Главоболия, главоболия — през цялото време.

— Но ако имаш прекалено много работа, пак ще имаш главоболие — каза меко маа Рамотсве. — И какъв е смисълът да работиш прекалено много? Според мен имаме достатъчно пари. Не ни трябва да сме богати. Другите да стават богати, ако искат. Ние сме щастливи и така.

Господин Дж. Л. Б. Матекони не се съмняваше, че са щастливи, но възрази, че няма да е щастлив, ако трябва да връща хората или да си върши работата как да е.

— Не мога да работя набързо и немарливо — каза той. — Рано или късно човек си плаща за това. Най-лошото нещо, което може да види един автомонтьор, е колата, за която се грижи, да седи развалена насред пътя. Такъв монтьор трябва да си скрие лицето. Аз не бих могъл да живея така.

— Добре — каза маа Рамотсве. — Вероятно може да вземеш още един чирак. Но този път кадърен. Или пък да си намериш помощник-монтьор, човек, който има квалификация.

— Откъде да знам дали ще го бива за работата? — попита господин Дж. Л. Б. Матекони. — Не мога ей така да наема първия човек, който влезе в сервиза.

Маа Рамотсве му обясни, че има начини да избегне това. Биха могли да проверят препоръките, които кандидатът представи, или пък да наемат някого временно, като му кажат, че евентуално ще го одобрят накрая. Господин Дж. Л. Б. Матекони изслуша предложенията й, но явно бе уклончив. И тогава маа Рамотсве смени темата на разговора; през деня й беше хрумнала една идея и тя искаше да я сподели с него.

— Разбира се — поде тя, — може да наемем някой, който през част от времето да работи за теб, а през другата част — за мен. Защо пък да няма човек, когото да обучиш да върши елементарни задачи в сервиза — да сменя масло например, а в същото време да може да извършва проучвания за агенцията. Не детектив, а просто човек, който да поеме част от товара, така че да облекчи маа Макутси и мен. Напоследък като че ли имаме твърде много работа и това би помогнало.

За миг господин Дж. Л. Б. Матекони не каза нищо. Но явно не бе против идеята по принцип и затова маа Рамотсве продължи.

— Аз срещнах един човек, който си търсеше работа — каза тя. — Ще ми се да го изпробваме. Може да го вземем за един месец и да видим дали ще се справи. Ако го бива, може би ще помогне и на двама ни.

— Кой е този човек? — попита господин Дж. Л. Б. Матекони. — Знаеш ли нещо за него?

— Един човек, с когото се сблъсках — каза маа Рамотсве и след това се засмя. — Или по-скоро щях да се сблъскам, ако той не беше завил с колелото си.

Господин Дж. Л. Б. Матекони въздъхна.

— Няма нужда да му даваш работа само защото едва не си го бутнала. Това не е нужно.

— Знам. И не това е причината.

Господин Дж. Л. Б. Матекони вдигна чашата и допи чая си.

— А знаеш ли изобщо нещо за него? — попита той. — Каква е била последната му работа? Защо я е изгубил?