Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 22

Маа Макутси преглътна тежко.

— Аз няма да правя ройбос — избъбри накрая. — Тоест ще запаря за тебе ройбос, както обикновено, но искам да си правя чай само за мен, обикновен чай, в този чайник. Само за мен. Обикновен чай. Така ти ще можеш да пиеш ройбос, а аз ще пия обикновен чай.

След като тя млъкна, настъпи пълно мълчание. Маа Рамотсве седеше неподвижна на стола си, без да откъсва очи от порцелановия чайник. Маа Макутси известно време продължи да държи чайника високо, като бойно знаме, знаме, под което да се сбират онези, които харесват обикновен чай, а не ройбос, но най-накрая отпусна ръце и го остави на бюрото.

— Съжалявам, маа — каза маа Макутси. — Много съжалявам. Не искам да си мислиш, че съм невъзпитана. Не съм. Но дълго време се насилвах да харесвам ройбоса, а сега трябва да кажа какво ми е на сърцето. Сърцето ми казва, че открай време предпочитам обикновен чай. Затова купих този чайник.

Маа Рамотсве я изслуша внимателно и накрая рече:

— Аз трябва да ти се извиня, маа. Точно така, аз. Аз съм невъзпитаният човек. Изобщо не те попитах дали не предпочиташ да пиеш обикновен чай. Не си направих труда да те попитам, а просто купувах ройбос и очаквах ти да го харесваш. Много съжалявам, маа.

— Изобщо не си била невъзпитана — възрази маа Макутси. — Аз трябваше да ти кажа. В случая вината е моя.

Положението беше доста заплетено. Маа Макутси бе преминала от ройбос към обикновен чай преди известно време, а след това пак се върна към ройбоса. Маа Рамотсве беше объркана: какво всъщност искаше маа Макутси, като става дума за чай?

— Не — каза маа Рамотсве. — Ти прояви голямо търпение към мен, да пиеш ройбос само заради мен. Трябваше да се досетя. Трябваше да отгатна по физиономията ти. А аз не го направих. Много съжалявам, маа.

— Но всъщност той не ми е точно противен — каза маа Макутси. — Не се мръщя от отвращение, когато го пия. Ако правех така, ти можеше да забележиш. Но не забеляза. Аз нямах нищо против да го пия — само дето щях да съм по-доволна да пия обикновен чай.

Маа Рамотсве кимна.

— ​Значи ще пием различни видове чай — каза тя. — Също както преди. Аз ще си правя чай и ти също. Ето ти го решението на тоя мъчен проблем.

— Точно така — каза маа Макутси. Тя се замисли за миг. Ами какво щеше да стане с господин Дж. Л. Б. Матекони и чираците? Всички те пиеха ройбос, но сега, след като имаха избор, не трябваше ли да им предложат и обикновен чай? И ако те го поискаха, нямаше ли да искат да пият чай от нейния чайник? Тя не би имала нищо против господин Дж. Л. Б. Матекони да си прави чай в нейния чайник — никой не би имал нищо против него, — но да го използват и чираците беше съвсем друга работа.

Тя реши да изрече на глас безпокойствата си пред маа Рамотсве.

— Ами господин Дж. Л. Б. Матекони? — попита. — Той ще пие ли…

— Ройбос — рече бързо маа Рамотсве. — Това е най-полезният чай за един мъж. Всички го знаят. Той ще пие ройбос.

— Ами чираците?

Маа Рамотсве извъртя иронично очи нагоре.

— Може би те също трябва да пият ройбос — каза тя. — Макар че, бог ми е свидетел, няма да им помогне много.