Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 21

Смяташе се, че финансистът е в Ботсуана, където имаше роднини. Разбира се, най-напред трябваше да се обърнат тъкмо към тях, но къде ли бяха? Адвокатите не знаеха имената им, а това означаваше, че маа Рамотсве и маа Макутси трябваше да поразпитат между замбийците в Габороне. Лесно е да се каже, но невинаги е лесно да накараш чужденци да говорят за свои съграждани, още по-малко пък, когато някой от тях е загазил. Те знаеха, че такава солидарност не е редна, особено като ставаше дума за злоупотреба с пари, но въпреки това го правеха. Ето защо им предстоеше да звънят на много хора, за да видят дали някой е готов да хвърли светлина. Трябваше също да се напишат писма до цял куп хотели, за да ги питат дали са виждали човека на снимката, която им изпращаха. Всичко това искаше време и те работиха неуморно до десет часа, когато маа Рамотсве, тъкмо привършила неудовлетворителен телефонен разговор с една крайно нелюбезна замбийка, остави слушалката, протегна се и обяви, че е време за сутрешния чай.

Маа Макутси се съгласи.

— Вече съм написала писма до десет хотела — каза тя, като извади поредния лист от ролката на пишещата машина — и главата ме боли само при мисълта за изчезнали замбийци. С нетърпение очаквам чаша чай.

— Аз ще го направя — предложи маа Рамотсве. — Ти свърши много работа, а пък аз само говорех по телефона. Заслужаваш почивка.

Внезапно маа Макутси доби смутен вид.

— Много любезно, маа. Но аз си мислех тази сутрин да направя чая по различен начин.

Маа Рамотсве изгледа удивена своята помощничка.

— По различен начин ли? Че как може ройбосът да се приготвя по различен начин? Нали има само един начин да се запарва чай — слагаш чаените листа в чайника и след това наливаш вода. Ти какво смяташ да направиш? Да налееш първо водата ли? Това ли е различният начин, за който си мислиш?

Маа Макутси се изправи и вдигна пакета, който бе оставила на бюрото си, когато дойде на работа. Маа Рамотсве не го беше забелязала, понеже се намираше зад купчина папки. Сега го погледна с любопитство.

— Какво е това, маа? — попита маа Рамотсве. — Има ли нещо общо с новия начин за приготвяне на чай?

Вместо да отговори, маа Макутси разопакова пакета и извади нов порцеланов чайник, като го вдигна, за да може маа Рамотсве да го огледа добре.

— Ах! — възкликна маа Рамотсве. — Чудесен чайник, маа! Виж го! Погледни цветята отстрани. Чудесен чайник! Нашият ройбос ще има превъзходен вкус, ако се запарва в такъв прекрасен чайник!

Маа Макутси сведе поглед към обувките си, но както обикновено оттам не дойде никаква помощ. Тя бе забелязала, че озовеше ли се натясно, обувките й все казваха: „Тука ще трябва сама да се оправяш, шефке!“ Още отначало тя си знаеше, че ще се получи неловко, но беше решила рано или късно да повдигне въпроса пред маа Рамотсве, а вече нямаше за кога да се отлага.

— Ами, маа… — започна тя. — Ами…

И замълча. Щеше да бъде по-трудно, отколкото си мислеше. Тя срещна очите на маа Рамотсве, в които се четеше очакване.

— С нетърпение очаквам чая — каза маа Рамотсве в опит да й помогне.