Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 18

— Тя е много мила жена — потвърди маа Макутси. — Но освен това е и много умна. Само като погледне човек, и вече знае дали я лъже. Освен това знае как да се оправя с мъжете.

Съседката въздъхна.

— Това е великолепна дарба — каза тя. — Ще ми се и аз да можех да го правя.

Маа Макутси беше напълно съгласна с нея. Това би било много добре; а най-добре би било да трябва да се оправяш само с един мъж. Ето, сега маа Рамотсве си имаше господин Дж. Л. Б. Матекони, тази жена от Малави си имаше приятел, когото маа Макутси беше виждала да идва вечер в къщата. Самата тя все още не беше си намерила мъж, ако не се брои онзи, когото срещна в „Училището по машинопис за мъже Калахари“ и който по известни причини не се задържа дълго в живота й. След това тя си беше измислила правило: „Никога не се обвързвай емоционално, с който и да е от учениците си по машинопис“ — правило, което беше вариант на съвета на Кловис Андерсен, който маа Рамотсве цитираше: „Винаги поддържайте дистанция между вас и клиента; целувките и прегръдките никога не са довели до разрешаването на случаи, а освен това не плащат сметките“.

Виж, последната част на този съвет беше крайно интересна и маа Макутси доста бе поразсъждавала над нея. Тя не се съмняваше, че емоционалното обвързване с клиента не би помогнало проблемът да се прецени трезво и следователно не би допринесло за решаването на случая, но дали бе вярно, че целувките и прегръдките не плащат сметки? Нима не би могло да се твърди точно обратното? Имаше цял куп хора, които си изкарваха парите с прегръдки и целувки — например жените на богаташите, или поне някои жени на някои богаташи. Маа Макутси изобщо не се съмняваше, че някои от издокараните момичета, които бяха в класа й в Ботсуанския колеж за секретарки, момичетата, които изкарваха нищо и никакви петдесет процента на заключителните изпити в колежа (сравнени с нейния собствен резултат от деветдесет и седем процента), та, някои от тези момичета отлично си бяха направили сметката, че за да имат много пари, трябва да се погрижат техните прегръдки и целувки да отидат при подходящия мъж. А в техните очи това беше мъжът, който печели десетки хиляди пули на месец и кара скъпа кола, за предпочитане мерцедес-бенц.

Маа Макутси написа на баща си за гостуването на съседката, но не спомена разговора им за мъжете, за маа Рамотсве или за това какво е да бъдеш частен детектив; вместо това тя му разказа какво й беше сготвила жената. После написа какви неприятности има с мравките в новата къща, като се оплака, че май няма какво да се стори. Той щеше отлично да се постави на нейно място. Всички в Ботсуана рано или късно имаха проблеми с мравките и всички имаха свои рецепти за справяне с тях. Но никой никога не беше успял: мравките винаги се завръщаха. Вероятно защото бяха населявали тази земя още преди идването на хората и я възприемаха като свой дом. Може би страната трябваше да се нарича не Ботсуана, а Ботшосване, тоест Земята на мравките. Несъмнено точно така я наричаха самите мравки.