Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 17

Разбира се, след като се ожениха, маа Рамотсве и господин Дж. Л. Б. Матекони обикновено пристигаха по едно и също време, нищо че се движеха с различни коли — един вид конвой, в който пикапът на господин Дж. Л. Б. Матекони беше пръв, следван от малкия бял микробус, зад волана, на който седеше маа Рамотсве.

Във въпросната сутрин първа пристигна маа Макутси, която носеше пакет, увит в амбалажна хартия. Тя отключи кантората на „Дамска детективска агенция №1“, остави пакета на бюрото си и отвори прозореца, за да проветри. Едва беше минало седем часа и имаше половин час, докато дойдат маа Рамотсве и господин Дж. Л. Б. Матекони. Това щеше да й даде време да подреди бюрото си, да се обади по семеен въпрос на снахата на братовчедка си и набързо да напише писмо до баща си в Бобононг. Баща й беше на седемдесет и една години и единственото му занимание беше да ходи до малката пощенска станция в селото и да проверява дали не е дошла поща. Обикновено нямаше нищо, но поне веднъж седмично пристигаше писмо от маа Макутси, в което имаше вести от Габороне, а понякога и по една банкнота от петдесет пули. Баща й не можеше да чете на английски особено добре и затова маа Макутси винаги му пишеше на каланга, при това го правеше с удоволствие, понеже й харесваше да поддържа живи познанията си по езика.

В този ден имаше да му разказва много. Беше прекарала интересен уикенд, тъй като получи покана за обяд в къщата на една от новите й съседки, жена от Малави, която преподаваше в едно от училищата. Тази жена беше живяла една година в Лондон и знаеше всичко за онези места, които маа Макутси само беше виждала на страниците на списание „Нашънъл Джиографик“. Тя обаче не парадираше с преживяното и не караше маа Макутси да се чувства като провинциалистка, която не е пътувала никъде. Всъщност дори обратното. Съседката й зададе цял куп въпроси за Бобононг и внимателно слушаше, докато маа Макутси й разказваше за Франсистаун, Маун и други подобни места.

— Вие сте големи късметлии, че живеете в тази страна — каза й съседката. — Имате си всичко. Необятна земя, докъдето погледът ти стига, че и оттатък. И всички тези диаманти. И добитъкът. Тук има всичко.

— Да, големи сме късметлии — съгласи се маа Макутси. — Знаем това.

— А и ти имаш чудесна нова къща — продължи съседката. — И такава интересна работа. Сигурно хората непрекъснато те питат: какво е да си частен детектив?

Маа Макутси се усмихна скромно.

— Те си мислят, че е страшно вълнуваща работа — каза тя. — Но всъщност не е така. През повечето време просто помагаме на хората да открият това, което вече знаят.

— Ами тази маа Рамотсве, за която приказват хората, тя какъв човек е? — попита съседката. — Виждала съм я по магазините. Има много приятно лице. Като я гледа, човек не би и предположил, че е детектив.