Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 101

Въпреки че не й се искаше да повдига този въпрос, на маа Макутси отдавна й се щеше да каже нещо на маа Рамотсве за обувките, които носеше нейната работодателка. Маа Рамотсве не се обличаше така, че да привлича вниманието, тя предпочиташе добрите стари надеждни поли и свободните блузи, но въпреки това имаше усет за цветовете и винаги изглеждаше добре облечена. Но като станеше дума за обувките, като че ли чувството й за мода я изоставяше, понеже обикновено ходеше с чифт съвсем безформени кафяви обуща, толкова износени, че кожата беше добила очертанията на пръстите й. Тези обувки бяха всичко друго, но не и елегантни и на маа Макутси й се струваше, че трябва да бъдат заменени от нещо, което повече да подхожда на положението на маа Рамотсве като старша частна детективка на Ботсуана.

Обувките на маа Рамотсве вече веднъж бяха ставали тема на разговор, но без задоволителен резултат. Маа Макутси беше споменала, че в един от магазините в търговския център „Гейм“ има разпродажба и че според нея човек може да напазарува там много изгодно.

— Може би хората, които от дълго време носят все едни обувки, ще успеят да намерят там нещо подходящо — отбеляза тя уж между другото.

Маа Рамотсве я погледна.

— Имаш предвид някой като мен, така ли? — попита.

Маа Макутси се засмя, за да прикрие смущението си.

— Не, не мислех за тебе. Но може би не е зле да си купиш нови обувки. Можеш да си ги позволиш.

— Но какво им има на моите? — попита маа Рамотсве. — Моите стъпала са много широки. И тези обувки са широки и пасват на краката ми. Какво ще кажат краката ми, ако купя от онези тесни модерни обувки? Сигурно ще си помислят, че нещо не е наред.