Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 97

— А, тази дама ли? Това е леля ми. Как ще е приятелката ми!

Момичетата се разкикотиха, а Спокес се наведе и докосна Кокотсо по рамото.

— Ще се видим после. „Метро клуб“?

Кокотсо светна от радост.

— Там сме.

— Добре — каза Спокес, а после се обърна към маа Рамотсве. — Приятно ми беше, лелче. И умната.

Следобедът Маа Макутси внимателно изслуша разказа на маа Рамотсве за срещата й с Кокотсо, Констанс и Спокес.

— Дотук съм посветила два дни на този случай — каза маа Рамотсве. — Срещнах се и разговарях с двама от кандидатите на маа Холонга и нито един не е подходящ за нея дори в най-малка степен. И двамата най-вероятно се интересуват само от парите й. Единият сам си го призна, а другият го показа с държанието си.

— Горката маа Холонга — каза маа Макутси. — Чела съм, че хич не е лесно да си богат. Чела съм, че богатите никога не знаят кой държи на тях и кой се вълнува само от парите им.

Маа Рамотсве беше съгласна.

— Трябва скоро да й се обадя и да й кажа как напредва разследването. Ще трябва да й съобщя, че първите двама са категорично неподходящи.

— Много жалко — каза маа Макутси и си помисли, че доскоро маа Холонга имаше четирима кандидати, а сега изглежда оставаше без нито един.

Осемнайсета глава

Един скок с парашут и една универсална истина за даването и приемането на съвети

Маа Рамотсве се надяваше маа Потокване да забрави идеята за парашутния скок, който Чарли се нае да извърши вместо господин Дж. Л. Б. Матекони. За съжаление обаче нито маа Потокване, нито Чарли забравиха за тази работа, а пък Чарли беше много активен и в търсенето на спонсорство. Хората бяха щедри — да решиш да скочиш с парашут си е вълнуваща и опасна работа, не е като благотворителен крос или разходка — това всеки го може. Скокът с парашут изисква смелост и винаги крие доза риск нещата да не се развият по най-добрия начин. Трудно беше да откажеш да го спонсорираш.

Скокът бе планиран за събота. Самолетът щеше да излети от летището, близо до кланицата за щрауси, да обиколи града и да се насочи към Тлоквенг и към сиропиталището. В подходящия момент чиракът щеше да получи сигнал да скача и да се приземи (дай Боже) на една голяма поляна край сиропиталището. Там щяха да бъдат всички деца и да чакат парашута, а освен децата, щеше да има още фоторепортери, официален представител на кметството (самият кмет щеше да отсъства по това време от града), един полковник от Военното министерство (по покана на господин Дж. Л. Б. Матекони) и Директорката на Ботсуанския колеж за секретарки (по покана на маа Макутси). Маа Рамотсве беше поканила доктор Мофат, с молба да носи и докторската си чанта, ако това не го затруднява, само за всеки случай, макар да бе сигурна, че няма да се наложи. Поканила беше и маа Холонга — не само защото беше известна личност и бе съвсем естествено да участва в благотворително тържество, а и защото искаше да говори с нея. Освен тези хора всички желаещи бяха добре дошли. Събитието получи широка разгласа по вестниците и дори Спокес Спокеси го спомена веднъж в шоуто си по „Радио Габс“. Спокес твърдеше, че самият той е скачал с парашут и че било фасулска работа, „ако ти стиска“. Но всичко можеше да стане, предупреждаваше той, макар че се задоволи само с това обобщение.