Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 95

Тя, разбира се, не допускаше, че момичетата висят на тая стена, само за да си почиват. Това беше паркингът на „Радио Габс“ и младите дами съзерцаваха точно входа на радиото, и то със сигурност не за да гледат кой влиза там, а кой излиза. А пък между тези, които можеха да се появят оттам и да представляват интерес за две седемнайсетгодишни модно облечени момичета, на първо място беше господин Спокес Спокеси, известен диждей и радиоводещ от „Радио Габс“. Шоуто на Спокес Спокеси вървеше от девет сутринта до един и половина следобед. Казваше се „Да си прекараме добре със Спокеси“ и беше хит сред младежта в Габороне. Чираците го слушаха докато работеха, макар че господин Дж. Л. Б. Матекони изключваше радиото, когато вече не можеше да издържа. Той поне беше човек с вкус и имаше ограничени възможности да търпи дивашките шумове, които излъчваха по радиото с най-голям ентусиазъм. При обикновени обстоятелства маа Рамотсве би се интересувала точно толкова, ако не и по-малко, от Спокес, но не беше така. Той бе вторият кандидат в листата на маа Холонга, колкото и невероятно да беше, и следователно маа Рамотсве трябваше да намери начин да говори с него.

— Слушате ли това радио?

Констанс плясна с ръце.

— Непрекъснато! Непрекъснато! Това е най-хубавото радио. Най-новата музика, най-новите неща и…

— И Спокес, естествено — добави Кокотсо. — Спокес!

Маа Рамотсве се престори, че за пръв път го чува.

— Спокес? Какво е Спокес? Да не е някоя група?

— О, маа, ти въобще не си в течение — разсмя се Кокотсо. — Спокес води шоу, най-доброто шоу на света. Как говори! Леле Боже! Като го чуеш да говори за музика и направо го виждаш как седи зад микрофона! Ох!

— А хубав ли е? — попита маа Рамотсве.

— Приказен — каза Констанс. — Най-хубавият мъж в Габороне.

— Направо в цяла Ботсуана — заяви Кокотсо.

— Охо! — каза маа Рамотсве. — А ще го видим ли, ако постоим тук? Ще го видим ли как излиза?

— Да — каза Констанс. Ние идваме тук всяка седмица само за да го видим. Понякога си говори с нас. Понякога ни махва с ръка. Той мисли, че работим ей там отсреща и просто идваме тук през обедната почивка. Не знае, че идваме специално заради него.

Маа Рамотсве се показа заинтригувана.

— На колко е години този Спокес? — попита тя.

— Точно на колкото трябва — каза Констанс — На двайсет и осем. И има рожден ден на…

— На двайсет и четвърти юли — каза Кокотсо. — Тогава ще дойдем тук и ще му донесем подарък. Той ще се зарадва.

— Много сте мили — каза маа Рамотсве. Тя се вгледа за миг в двете момичета, като се опитваше да си представи какво значи да ухажваш всъщност един почти непознат човек. Защо хората се захласват така по шоумените? Какво толкова намират у тях? И тогава тя изведнъж се сепна, защото се сети за Ноте Мокоти и за собствените си чувства към него преди толкова години, когато тя самата бе малко по-голяма от тези момичета. И този спомен я смири. Защото не биваше да забравя какво е да си млад и да вярваш в неща, които после ще ти се струват пълни фантасмагории.