Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 89

Разбира се, веднага възникваше въпросът за дълго продължилия годеж и за твърде бавните приготовления за сватбата, ако изобщо се правеха някакви приготовления. Това дълбоко озадачаваше маа Потокване. След като се разправи с Хърбърт Молефи и седнаха да пият чай, тя реши да повдигне въпроса пред маа Рамотсве. Подходът й беше по-скоро директен, отколкото завоалиран, дори прекалено директен, според маа Макутси, която слушаше мълчаливо. В присъствието на маа Потокване маа Макутси винаги се притесняваше и не смееше да се обажда, най-вече защото чувстваше превъзходството на маа Потокване, нейния опит и самоувереност. В отношението на маа Макутси имаше и частица неодобрение, не че някога би го показала. Според нея маа Потокване твърде често се възползваше от доброто сърце на господин Дж. Л. Б. Матекони. Властните жени имат склонност да експлоатират добротата на мъжете, а че маа Потокване е в авангарда на властните жени на Ботсуана, тяхна знаменоска и безспорна водачка, по това две мнения нямаше.

И тъй, маа Макутси замълча, но слушаше много внимателно, щом маа Потокване заговори за сватби и женитби буквално под носа на господин Дж. Л. Б. Матекони, който ремонтираше една кола в съседното помещение. Какво щеше да стане, ако той сега изведнъж влезеше и чуеше какъв разговор се води? Маа Макутси беше смаяна от подобна липса на такт у управителката на сиропиталището.

— Такъв добър човек — откри тя гамбита, — толкова ни е помагал в сиропиталището. Всички деца го обичат и му викат „Най-добрия чичко“. Станал е чичо, а още не е станал глава на семейство.

Маа Рамотсве се усмихна.

— Да, чудесен мъж е. И един ден ще стане чудесен съпруг. Затова и приех предложението му.

Маа Потокване изведнъж се загледа в ноктите на ръцете си, сякаш съзря там нещо необикновено съществено.

— Един ден? — каза тя. — Кой ден? Кога ще дойде този ден, за който говориш? Другата седмица, догодина?

— Няма да е другата седмица — каза спокойно маа Рамотсве. — Може би догодина. Кой знае?

Маа Потокване се улови за този въпрос.

— Но той знае ли? Той поне знае ли? Това е въпросът. Дали господин Дж. Л. Б. Матекони знае.

Маа Рамотсве направи жест, който трябваше да означава, че не може да й отговори и че наистина не е толкова важно.

— Господин Дж. Л. Б. Матекони не е човек, който обича да взима прибързани решения. Той обича да обмисля нещата предварително.

Маа Потокване поклати глава.

— Това е слабост, маа Рамотсве — каза тя. — Съжалявам, че трябва да го кажа, но някои мъже се нуждаят жените да ги подбутнат. Това го знае всяка жена. Едва в днешно време се навъдиха разни опасни идеи и мъжете взеха да си мислят, че могат да минат без жени — а ние добре знаем колко те, горкичките, се нуждаят от нашата помощ. Много е тъжно, но си е така.