Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 88

— Трябва да напишеш тази книга, маа — настоя маа Рамотсве. — Аз бих я прочела, дори и да нямам намерение да управлявам сиропиталище.

— Благодаря — каза маа Потокване. — Може би един ден ще го направя. Но сега съм толкова заета, че не ми остава време за нищо от тия сирачета, от печене на плодови сладкиши и от правене на чай и други подобни. И остава много малко време за писане на книги.

— Жалко — каза маа Макутси. Изведнъж й хрумна, че тя самата може да напише книга, щом като маа Потокване и други хора смятаха, че си заслужава да направят това. „Основи на машинописа“ — може би така щеше да се казва, макар това да не бе най-интригуващото заглавие. „Как да изкараме деветдесет и седем процента“ — а, това звучи вече много по-добре. Щяха да си я купуват много хора, толкова хора, които желаят да изкарат деветдесет и седем процента, в каквато и да е област и които знаеха, че е това е много трудно. Най-малкото щеше да им вдъхне надежда, която е много важна. Трябва да се надяваме. Просто трябва.

Шестнадесета глава

Маа Потокване и маа Рамотсве обсъждат брака

Най-накрая проблемът с колата на месаря беше разрешен по най-добрия начин въпреки всички пречки и сътресения по пътя. Господин Дж. Л. Б. Матекони, който напоследък бе подложен на толкова вълнения — от скокове с парашут до схватка със собственика на „Фърст клас моторс“ — сега можеше да гледа спокойно в бъдещето.

Маа Потокване, великолепна, както винаги, успя да се справи със страшния Хърбърт Молефи, както щеше да се оправи с десетгодишен калпазанин. Тя бе щастлива да стори това за господин Дж. Л. Б. Матекони, комуто наистина дължеше много и който винаги и без да иска нищо в замяна бе готов да поправя всякаква техника в сиропиталището. Маа Потокване, както и толкова много други хора, бе видяла и оценила у господин Дж. Л. Б. Матекони онези качества, които го правеха мил и скъп за всички и заради които и другите биха направили всичко за него: той беше деликатен, на него можеше да се разчита, беше чистосърдечен. Ако всички мъже, поне повечето бяха като него, мислеше си маа Потокване, блазе на жените в Ботсуана. Какво щастие е да можеш да разчиташ на един мъж така, както можеш да разчиташ на най-близката си приятелка. Но вместо това мъжете често предаваха жените, понякога неволно, понякога от чист егоизъм или от отегчение, случваше се и някоя фльорца да им завърти главата. Много е лесно да завъртиш главата на един мъж. Всяка по-издокарана жена, която ги погледне и примигне насреща им два-три пъти, им е завъртяла главата. Това би могло да направи един иначе стабилен мъж твърде непредсказуем, особено ако е в онази възраст, в която мъжете почват да губят увереност в своята мъжественост.

Маа Рамотсве имаше късмет, че е сгодена именно за господин Дж. Л. Б. Матекони, мислеше си маа Потокване. Той беше точно това, което заслужаваше една такава прекрасна жена като нея — добър мъж, с който да сподели живота си. Трудно е за една жена да е сама, особено ако професията й е такава като на маа Рамотсве и е важно да има мъж, за подкрепа и помощ. Така че маа Рамотсве бе направила мъдър избор, макар преди много години да бе сгрешила тежко в преценката си, омъжвайки се за тромпетиста Ноте Мокоти. Мокоти, Матекони — подобни имена, а какви различни хора ги носеха, мислеше си маа Потокване.