Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 71

Такъв комплимент от чирака никой не очакваше и независимо от цялата си скромност, господин Дж. Л. Б. Матекони се почувства много трогнат от подобно признание.

— Е, не съм най-великият монтьор — каза той спокойно. — Просто внимавам, това е всичко и на това се опитвам да ви науча и вас. Искам да сте внимателни монтьори. Много ще съм щастлив, ако успея.

Ще станем — каза чиракът. — Ще се постараем да станем точно като тебе. Искаме хората един ден, като ни видят как работим, да кажат, ето, те са ученици на господин Дж. Л. Б. Матекони.

Господин Дж. Л. Б. Матекони се усмихна.

— Някои неща, които правите, може би… — започна той, но чиракът го прекъсна.

— Виж — каза той, — баща ми почина. Почина, когато бях още малък, ей толкова малък. А нямах и някакви свестни чичовци, вуйчовци — така че за мен ти си като баща, раа. Така мисля за тебе, ти си ми като баща.

Господин Дж. Л. Б. Матекони замълча. Никога не му беше лесно да показва чувствата си, нещо съвсем нормално за човек с неговата професия, и сега се смути. Искаше му се да каже на младия човек: „Това, което казваш, ме прави горд и в същото време ме натъжава“, но не можеше да намери точните думи. Можеше просто да сложи ръка на рамото на чирака и да я подържи там, без да приказва, за да покаже, че разбира много добре.

— Никога не съм ти благодарил, раа — продължи чиракът. — И не бих искал да умреш, преди да съм ти казал благодаря.

— Да не би да съм тръгнал да умирам? — проговори господин Дж. Л. Б. Матекони. — Не съм още толкова стар, гарантирам ти. Жив съм още.

— Не исках да кажа, че скоро ще умреш, раа — усмихна се чиракът. — Но все един ден ще умреш, както всички хора. И искам да ти благодаря, преди да е дошъл този ден.

Е — каза господин Дж. Л. Б. Матекони, — това може би е така, но докога ще стоим да говорим за такива неща? В сервиза ни чака работа. Дай да изхвърлим това мръсно масло оттук. Можеш да го занесеш с контейнера за горене. Използвай втория камион, ако искаш.

— Ей сега — каза чиракът.

— И да не качваш мацки в камиона! — предупреди господин Дж. Л. Б. Матекони. — Нали помниш какво ти обясних за застраховката.

Чиракът, който вече беше тръгнал към камиона, спря гузно насред път и господин Дж. Л. Б. Матекони разбра, че той точно това се е канел да направи. Момчето му беше направило трогателно признание, но някои неща очевидно не се променяха.

Няколко часа по-късно, когато слънцето бе вече високо в небето, сенките се скъсиха, птиците изпаднаха в летаргия, а виковете на цикадите в храсталаците зад „Тлоквент роуд спийди моторс“ се превърнаха в несекващ писък, месарят пристигна със своя красив стар роувър. Той бе размислил над думите на господин Дж. Л. Б. Матекони и вече говореше с гняв за монтьорите от „Фърст клас моторс“, с които не желаеше да си има повече вземане-даване. Само срамът, срамът от това да се чувства жертва и да се унижава, го спираше да отиде там и да си поиска парите обратно.

— Аз ще го направя вместо вас, раа — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Чувствам се лично отговорен за това, което моите колеги са направили с вашата кола.