Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 50

— Много сте примерни — извика им маа Рамотсве, когато те пак се появиха на вратата. — Господин Дж. Л. Б. Матекони ще бъде много доволен.

— Ние така или иначе щяхме да си го изхвърлим, където трябва — каза гузно по-младият чирак. — Няма нужда да ни напомняш такива неща, маа.

— Да — каза маа Рамотсве. — Знам. Помислих, че просто по погрешка сте го изпуснали. Случва се понякога, нали? Често виждам как изпускате разни неща по погрешка. Хартийки от бонбони, пликчета от чипс, вестници.

Чираците, които се бяха приближили до белия микробус, гледаха тъпо в краката си. Маа Рамотсве винаги можеше да ги сложи в малкия си джоб и те го знаеха.

— Но днес не ми се говори за разни боклуци — каза мило маа Рамотсве. — Видях, че работихте здравата целия ден и реших да ви откарам по къщите. Ще ви спестя едно чакане на минибуса.

— Много си любезна, маа — каза по-големият от чираците.

Маа Рамотсве им направи знак да се качват.

— Сядай отпред, Чарли. Ти си по-голям. А ти — погледна тя по-малкия и посочи задната седалка, — ти можеш да седнеш там. Следващият път ще се размените.

Тя имаше някаква смътна представа къде живеят момчетата. По-малкият живееше с чичо си зад пивоварната на „Франсистаун роуд“, а по-старият беше под наем с чичо си и леля си близо до сиропиталището на Тлоквенг. Щеше да й отнеме над половин час, за да ги откара и двамата, а децата я чакаха у дома, но тя имаше важна задача и щеше да я свърши при това с усмивка.

Първо щеше да откара по-малкия, като излезе на околовръстния път, покрай Университета, хотел „Сън“ и пътя за Мару-а-Пула. После да свие вляво по „Ниерере драйв“, да подмине края на „Елефант Роуд“ и да се спусне по „Нелсън Мандела драйв“, за която тя все още мислеше като за стария „Франсистаун Роуд“. Те пресякоха сухото дъно на река Сегодитшане и после по-големият чирак я насочи към един второкласен път, покрай който се издигаха малки спретнати къщички.

— Ей там живее чичо му — каза той и посочи към една от къщите. — Живее в пристройката, там спи, но се храни в къщата със семейството.