Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 49

Маа Рамотсве не се засегна.

— Права си — каза тя. — Аз съм една много сгодена жена. Чакам вече доста дълго време. Но мъжете не бива да се пришпорват, защото те мразят да бъдат пришпорвани. Мъжете искат сами да си взимат решенията.

— Дори когато не ги взимат ли? — прекъсна я маа Макутси.

— Да — каза маа Рамотсве. — Всички знаем, че жените са тези, които решават, но трябва да оставим мъжете да си мислят, че имат последната дума. Това е жест на великодушие от страна на жените.

Маа Макутси си свали очилата и пак започна да ги бърше с любимата си дантелена кърпичка, вече съвсем изтъняла, но все пак единствена и незаменима. Беше си купила тази кърпичка още докато учеше в Ботсуанския колеж за секретарки, в момент, когато не притежаваше почти нищо друго, така че кърпичката означаваше много за нея.

— Значи сега няма да реагираме? — каза тя. — А после…

— После ще изберем момента и ще кажем нещо съвсем дребно — каза маа Рамотсве. — Ще намерим начин да измъкнем господин Дж. Л. Б. Матекони от това затруднение. Но трябва да се действа внимателно, така че той да остане с впечатление, че сам е променил решението си.

Маа Макутси се усмихна.

— Вие много добре знаете да се оправяш с мъжете, маа. Знаете как разсъждават.

Маа Рамотсве повдигна рамене.

— Когато бях малка, обичах да наблюдавам момчетата как си играят. Сега, когато съм голяма жена, разбирам, че няма съществена разлика. Момчето и мъжът са един и същи човек, само че в различни дрехи. Момчетата носят къси панталони, а мъжете — дълги. Но като им махнеш панталоните, остава едно и също.

Маа Макутси зяпна маа Рамотсве, която изведнъж се смути и бързо прибави:

— Не исках да кажа точно това. Исках да кажа, че дължината на панталоните няма никакво значение. Мъжете разсъждават като момчета и ако разбираш момчетата, ще разбереш и мъжете. Това имах предвид.

— И аз така те разбрах, маа — каза маа Макутси. — Не мисля, че сте имала нещо друго предвид.

— Добре — каза бързо маа Рамотсве. — Тогава нека да изпием по чаша ройбос и да помислим как да подходим към проблема на маа Холонга. Не може цял ден да седим и да си говорим за мъже. Трябва да се захващаме за работа. А тя никак не е малко.

Маа Макутси приготви чая. Те отпиха от тъмночервената течност и пристъпиха към въпроса за кандидатите на маа Холонга. Чаят, разбира се, ви​наги опростяваше нещата. Благодарение на него всеки проблем изглеждаше незначителен. Докато допиха чашите си и маа Макутси посегна да вземе поочукания чайник, за да ги долее, планът беше вече изготвен и те знаеха как да действат.

Девета глава

Как да се справяме с млади мъже посредством науката психология

В края на работния ден маа Рамотсве бе организирала нещата така, че в пет без една минута стоеше пред белия си микробус — точно когато двамата чираци излизаха от сервиза и бършеха омазнените си пръсти в марлята, осигурена точно за тази цел от господин Дж. Л. Б. Матекони. Господин Дж. Л. Б. Матекони беше наясно с всички възможни дерматити, от които страдаха монтьорите, беше виждал много свои колеги как хващат тежки кожни заболявания и се мъчеше да набие в главите на чираците и този урок по професионална хигиена, разбира се, без особен успех. Те все още не можеха да се отучат от лошия навик след работа веднага да си натопят ръцете в кофата с хладка вода, но поне от време на време се сещаха за марлята и проявяваха старание да си изчистят ръцете както си му е редът. За мръсната марля и за останалите употребявани парцали имаше един стар контейнер, но те и с това не се съобразяваха и маа Рамотсве най-редовно намираше разхвърляни мръсни марли по земята. Сега, след като си хвърлиха марлите долу, по-големият чирак вдигна поглед и разбра, че маа Рамотсве го гледа. Пошушна нещо на другия чирак и двамата ги вдигнаха и ги изхвърлиха в контейнера.