Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 25

После, точно зад ъгъла, на „Ботели роуд“, в петък и събота имаше една много интересна кола, паркирана под сянката на едно бодливо дърво. Тази кола бе собственост на брата на един човек, който живееше в една от къщите на „Ботели Роуд“. Той беше месар от Лобатсе и идваше в Габороне за почивните дни, които започваха за него още в петък сутринта. Господин Дж. Л. Б. Матекони знаеше месарницата му в Лобатсе. Това беше голям съвременен магазин, на едната му стена беше нарисувана крава. Освен това този човек имаше и друг бизнес — произвеждаше вар, и господин Дж. Л. Б. Матекони допускаше, че е доста състоятелен, поне за мащабите на Лобатсе, ако не според стандартите в Габороне. Но това, което го отличаваше от другите в очите на господин Дж. Л. Б. Матекони, не беше неговият видим просперитет, а фактът, че имаше прекрасен автомобил, за който полагаше извънредни грижи.

Това беше роувър 90, модел 1955 година — и следователно доста стар. Беше син на цвят, емблемата му представляваше сребриста лодка с вдигнато платно. Когато за пръв път бе минал покрай него с буса си, господин Дж. Л. Б. Матекони спря да го разгледа и тогава видя чудесната червена кожа на седалките и матовия блясък на сребристия скоростен лост. Но това, което го вълнуваше, не беше външният лукс на този автомобил, а мисълта какво се крие вътре в него, мисълта за 2,6-литровия двигател с ръчна трансмисия и прочутата му опция за свободни колела. Това днес нямаше къде да се види и господин Дж. Л. Б. Матекони наистина доведе тогава двамата си чираци да се запознаят с тази кола поне отвън, та да добият малко вкус към качествената техника. Разбира се, знаеше, че шансовете за това са много малки, но все пак правеше каквото може. Като я видяха, чираците подсвирнаха и Чарли, по-големият, каза: „Чудна кола, раа! Леле!“ Но миг след като господин Дж. Л. Б. Матекони се обърна на друга страна, същият чирак се наведа да се огледа в страничното огледало и да се порадва на собствената си физиономия.

Тогава господин Дж. Л. Б. Матекони осъзна, че те са безнадежден случай. Между него и тези двама младежи лежеше бездънна пропаст. Чиракът бе разбрал, че това е прекрасна кола, но даваше ли си сметка кое точно я правеше прекрасна? Едва ли. Тях ги впечатляваше спойлерът и бляскавите лети джанти, които съвременните производители слагаха на всеки луксозен автомобил. Тези неща не означаваха нищо, абсолютно нищо за един истински монтьор, какъвто беше господин Дж. Л. Б. Матекони. Това беше козметикът, външна украса, направена, за да впечатлява онези, които не разбират от коли. За истинския монтьор красотата се състоеше в изрядната точност и елегантност, с която се движеха хилядите части, събрани в корпуса на машината: лостове, зъбчати колела, бутала. Това беше важното, а не бездушната украса, която не вършеше никаква друга работа, освен да отразява слънчевите лъчи.