Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 18

И когато пристигна за срещата точно в уговореното време (още една точка в нейна полза), маа Холонга потвърди предварителните впечатления на маа Рамотсве за себе си.

— Много любезно от ваша страна, че се съгласихте да се срещнем — каза тя на маа Рамотсве, докато сядаше на стола от другата страна на бюрото. — Мога да си представя колко сте заета.

— Понякога съм заета — каза маа Рамотсве. — А друг път не толкова. Днес не съм заета. Днес просто си седя зад бюрото.

— Това е чудесно — каза маа Холонга. — Хубаво е понякога просто да си поседиш. И аз обичам, когато имам възможност. Просто си седя.

— Това понякога е много съществено занимание — съгласи се маа Рамотсве. — Макар че не е препоръчително, човек да прави само това.

— О, в никакъв случай — каза бързо маа Холонга. — На никого не го пожелавам.

Последва кратка пауза. Маа Рамотсве се вгледа в жената срещу себе си. Както показваха снимките по вестниците, това беше жена с традиционен външен вид, което се отнасяше не само за лицето, но и за цялата й фигура. Дрехите й бяха доста опънати по шевовете. Трябваше да премине на един-два номера по-големи дрехи, каза си маа Рамотсве, и тогава тези шевове нямаше да изглеждат така, все едно ей сега ще се сцепят. Наистина нямаше смисъл човек да се бори с тези неща, много по-добре е да приемеш действителните си размери, пък и по-големият номер си има предимство — имаш място да се движиш.

Маа Холонга също се възползва от възможността да разгледа маа Рамотсве. Приятна жена, помисли си тя. Не е някоя от недохранените съвременни дами. Това е добре. Но роклята й е малко тясна, би трябвало да се ориентира към малко по-голям размер. Обаче има дружелюбно лице — типичното добродушно старомодно лице на жена от Ботсуана, лице, на което можеш да имаш доверие, не като лицата, които напоследък се срещат толкова често по улиците.

— ​Радвам се да се запозная с вас — каза маа Холонга. — Чувала съм, че сте много добър професионалист. Така ми казаха.

Маа Рамотсве се усмихна. Тя беше скромен човек, но винаги се радваше на комплиментите. И, разбира се, знаеше колко е важно да се правят комплименти. Не неискрени, а такива, които да вдъхнат самочувствие на другия в работата или да му покажат, че усилията му не са били напразни. Тя веднъж бе направила комплимент дори на чираците, когато те положиха допълнителни усилия, за да помогнат на един клиент, и за кратко това като че ли ги вдъхнови да си гледат съвестно работата и да се гордеят от това. Но няколко дни по-късно маа Рамотсве установи, че думите й са вече забравени, защото чираците, които нищо не помнеха задълго, се върнаха към обичайния си мързел.

— Ами да — продължи маа Холонга. — Може би не знаете, маа, но репутацията ви в този град е много добра. Хората казват, че сте една от най-умните жени в Ботсуана.