Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 102

— Маа Холонга зяпна маа Рамотсве. После стана и изтупа роклята си от праха.

— Бяхте много полезна, маа — каза тя хладно. — Много съм ви благодарна, че сте се срещнали със Спокеси. Справили сте се отлично. Но когато става въпрос за годеника ми, господин Боболого, не можете да говорите по този начин. Реших да се омъжа за него. Това е.

Маа Рамотсве не знаеше какво да каже и за няколко секунди беше много объркана. Кловис Андерсън не пишеше нищо, което да помогне в подобна ситуация, така че тя трябваше да се придържа към основните принципи на професията. Имаше дълг към своя клиент и трябваше да проведе разследването, за което беше поела отговорност. Освен това имаше и човешки дълг — да предупреди за опасност, която някой можеше да си навлече. Това задължение обаче не биваше да преминава в покровителствено отношение. Не бива да се месиш в чуждия живот и в чуждите решения. Не беше работа на маа Рамотсве да взима решения вместо маа Холонга.

Тя реши да бъде предпазлива.

— Сигурна ли сте в това, което казвате, маа? — попита тя. — Надявам се, че това няма да ви прозвучи грубо, но сигурна ли сте, че искате да се омъжите за този човек? Това е много важно решение.

Маа Холонга явно се успокои от тона на маа Рамотсве и се усмихна.

— Да, маа, права сте, че това е много важно решение. Давам си ясна сметка за това. Но аз реших, че съдбата ми е свързана с този мъж.

— И знаете всичко за неговите… интереси?

— Имате предвид доброто му дело? Работата му за другите?

— Домът на надеждата. Проститутките…

Маа Холонга са огледа по поляната на сиропиталището, сякаш очакваше да види някоя проститутка.

— Знам всичко и съм много запалена от тази идея. След като разговарях с вас, той ми показа Дома на надеждата и аз започнах да уча момичетата да сплитат прически. Когато завършат този курс, ще ги взема да работят при мен, в моите фризьорски салони.

— Много добра идея — каза маа Рамотсве. — А после ще дойде време и за пристройката…

— Това също — прекъсна я маа Холонга. — Аз ще поема разходите по този проект. Вече разговарях с една строителна фирма. После, когато построим тази сграда, ще построя още един Дом на надеждата, в Молепололе, за проститутките от този район. Това е лично моя идея, не на Боболого.

Маа Рамотсве я слушаше и изведнъж разбра, че пред нея стои жена, която е открила своето призвание. Не й оставаше нищо друго, освен да я поздрави за бъдещата й женитба и да потвърди в себе си максимата, че когато хората те молят за съвет, те всъщност много рядко искат да го получат и правят каквото те решат, без значение какво им казваш. Това важеше във всякакви случаи. Беше универсална истина за човешката природа, но повечето хора почти не я съзнаваха.

Деветнадесета глава

Поднасят много богат плодов сладкиш

След като завърши пълния с изненади разговор с маа Холонга, маа Рамотсве се върна при господин Дж. Л. Б. Матекони и маа Макутси, които седяха на маса под едно дърво близо до детската трапезария. Майките бяха направили още чай и наливаха на всички. Маа Рамотсве забеляза в тълпата от гости много свои познати. Всъщност някои бяха нейни роднини. Там бяха братовчедка й със своя съпруг, а и някои от роднините на господин Дж. Л. Б. Матекони. Явно маа Потокване беше положила големи усилия да покани колкото може повече народ, за да гледа парашутния скок.