Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 100

Но парашутите се отвориха и маа Рамотсве си отдъхна, а коленете й омекнаха. Госпожа Мофат й се усмихна и й каза: „Притесних се. Толкова време мина“, но маа Рамотсве беше твърде развълнувана, за да отвърне нещо на това. Тя си обеща отсега нататък да се държи добре с това момче, да е мила с него и да не се дразни от дреболии.

Докато се спускаха, носени от широките опънати над тях парашути, двете фигури се разделиха. Едната махна на другата, и продължи да прави някакви знаци, но другата не направи нищо и продължи да се носи настрани. Сега тази, която жестикулираше, се приближаваше бързо към земята и за няколко секунди се оказа вече долу, на неколкостотин метра от зрителите. Чуха се радостни възгласи и децата се затичаха натам, без да слушат майките, които викаха след тях да почакат, докато и вторият парашутист не се приземи.

Те нямаше защо да се тревожат. Вторият парашутист, който се оказа именно Чарли, толкова се беше отклонил, че въобще не уцели поляната. Той изчезна някъде зад върховете на дърветата, от другата страна. Зрителите мълчаливо наблюдаваха и после се спогледаха озадачено.

— Сигурно ще умре — извика едно детенце. — Трябва да му намерим сандък.

Чарли бе открит от господин Дж. Л. Б. Матекони, от съпруга на маа Потокване и от инструктора по парашутизъм, след като се измъкна от парашутната си екипировка. Висеше на няколко метра над земята, а парашутът му покриваше горните клони на една голяма акация, заплетен в бодливите клони на дървото. Когато го приближиха, Чарли се развика и инструкторът бързо го освободи от въжетата, с които беше завързан за парашута. Тогава тупна на земята.

— Меко приземяване — каза инструкторът. — Браво, Чарли. Само дето малко се отклони от целта, това е. Мисля, че дърпаше въжетата в обратната посока. Затова се отнесе чак дотук.

Чиракът кимна. Лицето му изразяваше странна смесица от облекчение и болка.

— Мисля, че съм ранен — каза той.

— Не е възможно — каза инструкторът, като изтупваше зеления парашутистки костюм. — Нали си увиснал на дървото, просто не може да си ударен.

Чиракът поклати глава.

— Нещо ме боли. Много ме боли. Моля ви, погледнете, какво има там.

Господин Дж. Л. Б. Матекони погледна задната част на панталоните на Чарли. Дъното им беше широко разпрано и един отвратителен и много дълъг трън стърчеше от задника на Чарли. Господин Дж. Л. Б. Матекони бързо го измъкна оттам и Чарли изпищя.

— Готово — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Един голям трън…

— Моля ви, не им казвайте — каза чиракът — Не им казвайте къде е бил.

— Разбира се, че няма да им кажа — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Ти си много смело момче.

Чиракът се усмихна. Той почваше да идва на себе си.

— Има ли хора от вестниците? Дойдоха ли?