Читать «Последна сделка» онлайн - страница 27

Петдесет и четири милиона, разделени между петима партньори! Естествено, че най-голям дял се падаше на Гил. Арт също щеше да отхапе солидна хапка, защото колкото и невероятно да изглеждаше в светлината на следващите му изцепки, „Био-уан“ бе негова сделка. Франк също щеше да получи доста. Новите попълнения, Рави и Даян, щяха да се задоволят с по-малко.

До момента не бе имало случай младши съдружник да стане партньор. Надявах се тази ситуация да се промени заради мен.

— Е, Саймън, как се чувства човек, чийто тъст струва милиони долари? — язвително попита Даниел.

— Това е само печалба на хартия — казах аз. — И ще ти кажа още нещо, Даниел: в момента нямам впечатлението, че съм в ролята на любимия зет.

Даниел мрачно се усмихна.

— И аз имах същото впечатление.

— А какво мисли Лиза за „Био-уан“? — поинтересува се неочаквано Джон.

— Нищо хубаво.

— Така ли? Че защо?

— Една нейна приятелка работи там. И мрази компанията. Изглежда, директорът по техническите въпроси е тъпанар. Сещаш ли се — Томас Иневър, австралиецът. Наложил е режим на пълна секретност и сега само той знае какво става там.

— Мисля, че тя греши — възрази Даниел.

Свих рамене. Вярно че „Бостън пептидс“ беше много по-малка фирма от „Био-уан“, а освен това двете работеха в сродни области и не бяха конкуренти. Но Лиза имаше много ясно мнение за по-голямата фирма.

— Иневър е гениален — продължи Даниел. — Може да е докачлив, но е гениален.

— Сигурно — съгласих се аз. — Аз не знам нищо за биотехнологиите.

— И Арт не знае — засмя се Даниел. — А това е единствената му успешна инвестиция.

Усмихнах се. Даниел беше помагал от време на време на Арт за „Био-уан“, особено когато Арт бе имал нужда от някаква числова обработка, така че той бе единственият освен Арт, който бе имал личен контакт с хора от фирмата. Преди четири години Арт бе подкрепил свой стар приятел от годините си на компютърен специалист, някой си Джери Питърсън, да купи „Био-уан“. Даниел бе прав — Арт не разбираше нищо от биотехнологии и беше крайно съмнително дали и Джери — сегашният президент на „Био-уан“, има по-добра представа.

Беше се оказало, че „Био-уан“ предлага най-обещаващото лекарство за борба с болестта на Алцхаймер — основната причина за старческата сенилност. Хроническите заболявания са добра цел за биотехнологична компания: пациентите гълтат хапчета с години. Това обстоятелство на свой ред се трансформира в милиарди долари от продажби, след като лекарството бъде одобрено от съответните власти. Точно по тази причина „Био-уан“ струваше един и половина милиарда долара на NASDAQ — борсата, където се продават акциите на високотехнологичните компании.

Арт бе имал голям късмет, но никой не му завиждаше, след като цялата фирма печелеше от това.