Читать «Последна сделка» онлайн - страница 197

Казваше ми много тежки думи. Кафеварката засъска. Разхвърчаха се пръски. Ан я погледна апатично и я остави да прави каквото си ще.

— А ти? — погледнах я аз. — Не ми казвай, че ти мислиш като нея. — Тя избърса сълзите си, помисли и бавно поклати глава. — Тогава… ще ми позволиш ли тогава да ти кажа защо искам да я видя?

— Идеята не е добра, Саймън — въздъхна тя.

— Нека все пак ти кажа, а ти ще прецениш. Лиза е била уволнена, защото се е усъмнила в качествата на едно лекарство. Според нея то е опасно за хората. Подхванах мое разследване и в резултат мисля, че може да е права. Добрах се до много информация за изпитанията с това лекарство, която просто ми е трудно да осмисля. Според мен само тя може да вникне в същността й. Бих искал да я прегледа.

— Но искаш и нещо повече, нали?

— Да — признах аз. — Така е, но по-важно е това, което ти казах — то може да докаже правотата на Лиза. И което е още по-важно — може да спаси човешки живот! Научи ли за леля Зои?

— Не — сепна се Ан. — Какво се е случило?

Не бях изненадан, че Карл не й се бе обадил. След развода Зои и Ан не бяха поддържали интензивни връзки. Бяха се видели едва на погребението.

— Получи инсулт — информирах я аз. — Според Карл, това е краят.

— О, не!

— Вземала е „Неуроксил-5“. Станала е жертва на „страничен ефект“. Има и други застрашени. Много… Познаваш Лиза. Знаеш колко важно би било за нея да не допусне това.

Ан наля кафе и седна. Отпихме по глътка от парещата ароматна течност, без да говорим. После тя, изглежда, взе решение.

— Какво искаш да знаеш?

— Къде живее?

— При брат си. — Тя ме погледна извинително.

— Така и предполагах. Какъв е адресът му?

Еди живееше на Хайт-Ашбъри още от годините си в медицинския колеж към Калифорнийския университет в Сан Франциско. Новият му дом беше само на няколко преки от старата му квартира, където двамата с Лиза му бяхме ходили на гости предната година. Исках да изчакам връщането на Лиза от лабораторията в Станфорд, така че прекарах няколко часа в разхождане из квартала: наливах се с кафе, ядох сандвичи, зяпах из магазините и се шляех. Хайт имаше стара слава от Лятото на любовта през 67-а и носталгията по онези времена си личеше навсякъде, като се започнеше от „Грейтфул Дед“ и магазините за сувенири по Джеферсън Еърплейн, до местата, където можеха да се купят аксесоари за употреба на наркотици, чийто начин на използване ми беше трудно да си представя.

Не очаквах с нетърпение срещата с Еди. Беше ми пределно ясно, че за него аз съм убиецът на Франк, така че вината и гневът около смъртта му се трансформираха в ненавист към мен. Знаех, че той е в основата на решението на Лиза да ме остави, и бях уверен, че преместването й при него едва ли е съживило любовта й към мен.

Натиснах звънеца на входа на блока — боядисана в розово сграда във викториански стил. Над главата ми имаше камера. Можеше да ме види. Безсмислено бе да се надявам, че ще мога да вляза с някаква хитрост.

— Какво искаш? — разнесе се острият му глас по домофона.