Читать «Последна сделка» онлайн - страница 19

— А ако пак загубим?

— Вече загубих всичко, така че не ми пука — каза Хелън. — Сега се безпокоя за теб. Не трябваше да те замесвам. Трябваше да им кажа, че не можем да си позволим да мислим за обжалване. Но… сега това е единствената ми надежда. Освен това реших, че… че няма да ти хареса, ако взема решение, без да те питам.

— Права си — казах аз. — Радвам се, че се обади. — Въздъхнах. — Но вече нямам нищо, Хелън. Направих всички заеми, на които можех да разчитам.

— Знам — простичко отговори Хелън.

Мълчание.

— Колко? — попитах накрая.

— Петдесет хиляди лири. Може би по-малко. Но трябва да имаме готовност за петдесет хиляди.

Седяхме, без да говорим, на хиляди мили разстояние един от друг. Трябваше да опитаме. Трябваше да намерим начин да опитаме.

— Не трябва да го решаваме веднага, нали? — казах накрая.

— Не, имаме време.

— Нека помисля — предложих аз. — Ще гледам да измисля нещо.

— Благодаря — каза тя с искрица надежда.

Затворих.

— Иска да обжалва ли? — поинтересува се Лиза. Кимнах. — И ще трябват още пари?

— Петдесет хиляди.

Лиза изкриви лице.

— И откъде ще ги намерим?

Свих рамене. Нямах никаква представа откъде бих могъл да намеря подобна сума. Отпуснах се на дивана. Бях направил всичко по силите си за Хелън, но то не се бе оказало достатъчно. Обзе ме отчаяние.

— Просто не мога да повярвам колко е тъпа системата ви — обади се Лиза. — Ако подобно нещо се бе случило тук, нямаше да се налага да плащаме нищо и адвокатите ни досега щяха да са издействали извънсъдебно уреждане на спора.

Беше абсолютно права. Казусът се бе оказал изненадващо сложен. При раждането на Матю се бяха получили усложнения, поради които той бе останал без кислород за няколко минути. Акушерът бе допуснал някои грешки. Когато се бе изяснило, че Матю има церебрална парализа, очевидният извод бе, че вината е у лекаря. Хелън бе решила да заведе дело, аз я бях подкрепил.

В онзи момент подобно решение ни се бе сторило повече от естествено. Любовникът й се бе махнал и Хелън се бе почувствала изоставена и гневна. На мама не можеше да се разчита, а Матю — той вече бе на две годинки — имаше нужда от постоянно внимание. Хелън бе зарязала обещаващата си кариера в създаването на телевизионна продукция и се бе изправила пред необходимостта да прекарва всяка свободна минута от живота си или в грижи за Матю, или в търсене на начин да спечели достатъчно пари, за да плаща да го наглежда някой друг. Трудно й беше и ако не бе пълната зависимост на Матю от нея, предполагам животът отдавна щеше да я е пречупил. Не заслужаваше подобна съдба.

Казусът бързо се бе усложнил и хонорарите бяха скочили до небесата. Парите не стигаха и на нас с Лиза, но аз винаги досега бях вземал едно решение — не можех да изоставя сестра си.

— Съжалявам — казах и хванах ръката на Лиза.

Тя леко я стисна:

— Не се притеснявай. Аз бих постъпила по същия начин за брат ми и съм сигурна, че и той не би се поколебал да ми помогне.

Малко по-късно вече лежахме голи в леглото и четяхме. Лиза бе потънала в един дебел, адски сложен роман, чието име не ми говореше нищо. Аз самият прелиствах папката за „Тетраком“, която ми бе дала Даян, и се насилвах да държа очите си отворени.