Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 9

- Имам един проблем, който бих искал да обсъ­дим - каза Дейвин.

- Какъв проблем? - попита Уилсън.

- Налице е конфликт във времето на мисия „Неемия“. Предвид обстоятелствата се налага да се на­правят известни компромиси.

Уилсън се наведе напред в стола си.

- Компромиси... интересна дума. Никога не съм мислил, че си падаш по нея.

Известно време двамата седяха мълчаливо и се гледаха един друг. Накрая Уилсън наруши тишината.

- Трябва да е доста зле, щом дори ти не можеш да говориш за това. Кажи нещо!

- Ще трябва да чакаш осем години, преди да бъ­деш прехвърлен обратно у дома - отвърна Дейвин.

Първата реакция на Уилсън бе да се усмихне.

Дейвин посочи дисплея на таблета си.

- Както казах, налице е времеви конфликт.

- Заминавам след два часа - каза Уилсън и посочи часовника си. - А ти ми го казваш едва сега?

Дейвин поклати глава.

- Знаех от самото начало. И реших, че е най-добре да не се разсейваш, когато имаш толкова задачи на главата си. Изборът беше мой.

- Да се разсейвам! - Уилсън се изкиска. - Бих ка­зал, че осем години от живота ми са повече от раз­сейване.

Дейвин кимна.

- Съгласен съм, много е необичайно. Само че се намираме в тази трудна ситуация, независимо дали ни харесва или не. Ако имаше друго решение, със си­гурност щяхме да го намерим. Не исках да ти казвам по-рано, защото си мислех, че има шанс да открием...

- Няма да ида - прекъсна го Уилсън. - Няма да го направя.

Дейвин постави длан върху масата.

- Това е изключено.

- Имаме машина на времето, за бога! Нелепо е да ме карате да чакам осем години в миналото! Тряб­ва да отложим прехвърлянето и да обмислим отново възможностите.

- Невъзможно - отвърна Дейвин.

Уилсън изгледа кръвнишки меркуриевия коман­дир.

- Даваш ли си сметка в какво положение ме по­ставяш? Даваш ли си сметка какво означава това за живота ми?

- Съдбата ти не е обичайна - обяви Дейвин. - Нито пък лесна. Подозирам, че така е писано да бъде. Ти си Надзирателят и го знаеш. Има жертви, които трябва да се направят.

Уилсън скри лице в шепите си. Разбираше го чу­десно. Много добре знаеше, че е Надзирателят за тази мисия и че никой друг не може да го замести.

- Осем години са повече, отколкото би трябвало да дам - тихо рече той.

- Космическите нишки на вселената не свързват всяко място и всяко време - спокойно каза Дейвин. - Единственият начин да те пратим в Китай през 1900 г. е да съчетаем двете мисии - „Ездра“ и „Неемия“. За да се върнеш обратно, ще трябва да чакаш до 1908 година. Само така може да бъде изпълнена и мисия „Неемия“. Това е най-ранната възможна дата.

Уилсън го посочи обвинително с пръст.

- Ти и екипът ти сте омазали нещата, а аз трябва да плащам сметката. Господи! Трябваше да ми каже­те по-рано. Така поне щях да имам възможност да се сбогувам.

Крясъците го върнаха в настоящето, докато си про­биваше път към предните редици на тълпата. Един от войниците го забеляза да излиза от първата редица и рязко му даде знак с пушката си да отстъпи назад.