Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 11

- Ще ми кажеш името на онзи нещастник и какво престъпление е извършил. В противен случай ще съ­общя за безочливостта ти на самия Пардо. Не бъди глупак, момче!

Войникът се озърна към капитана си, после отно­во погледна Уилсън.

- Името му е Корсел Сантияна, сеньор. - Той пог­ледна смутено гневната тълпа, сякаш не искаше да го чуят какво казва. Закри с длан устата си и продължи:

- Беше войник като мен... редник. Познавах го, преди да дезертира в планината преди повече от осем сед­мици. Не знаехме нищо за него, докато не се върна в Куско и уби монсеньор Пера по най-ужасен начин вътре в църквата. - Войникът посочи към високите врати на катедралата. - Свещеникът беше обезобра­зен до неузнаваемост с малък ловджийски нож.

Уилсън погледна нагоре към голото тяло на Корсел Сантияна. По дланите и ръцете му не се вижда­ха порязвания или други рани освен ожулванията по китките и глезените. Трудно беше да се определи от това разстояние, но под ноктите му като че ли няма­ше кръв или мръсотия.

- Монсеньор Пера е бил убит преди три дни, така ли? - попита Уилсън.

Младият войник кимна.

- С малък ловджийски нож? Сигурен ли си?

Войникът отново кимна.

Съдейки по ожулванията от оковите и синините но бедрата, тялото и врата, Уилсън реши, че Сан­тияна е бил пребиван в продължение на много дни, може би дори седмици.

- Епископ Франсиско ли нареди да бъде разпнат? - попита Уилсън.

Редникът отстъпи крачка назад и го погледна предпазливо.

- В Перу сме вярващи хора, сеньор. Когато гла­вата на Църквата поеме нещата в свои ръце, както направи той, нямаме друг избор, освен да приемем решението му.

Уилсън се обърна към безбройните гневни лица в тълпата. По негова преценка прикованият за кръста човек не беше убиецът на монсеньор Пера. От оно­ва, което беше видял, изглеждаше малко вероятно нещастникът да е убил когото и да било по описания начин.

3.

Куско, Перу

Пласа де Армас

10:40 ч.

16 януари 1908 г.

Загърната в черното си пончо, Акла стоеше сред враждебната тълпа вече четири часа, свила рамене и приведена неудобно напред. Много от селяните около нея припяваха Псалми или се молеха на Бог, а неколцина други просто стояха под проливния дъжд като замаяни. Повечето обаче бяха откровено гневни заради смъртта на монсеньор Пера. Сякаш всеки момент можеха да избухнат безредици, което бе изненадващо, имайки предвид цената, която вече бе платил Корсел Сантияна. И въпреки това тълпата продължаваше да зове за мъст, много от мъжете кре­щяха толкова силно, че бяха прегракнали.

Ситуацията беше необичайна и Акла започна да губи надежда, че сестра ѝ още е жива. Скрита под качулката на пончото, тя отново погледна крадеш­ком прикованото към кръста безжизнено тяло, пре­бито толкова жестоко, че дори на нея ѝ идеше да се извърне. Осъзна, че въпреки всички шансове съдба­та бе отредила да събере Корсел и Виване. Обикно­вен войник и млада жена, потомка на най-свещената кръвна линия на инките, никога не би трябвало да се срещнат, но въпреки това беше станало точно така. Както се бе опасявала Акла, боговете се бяха разгневили и бяха поискали върховната цена. Корсел бе умрял по възможно най-унизителния начин. Беше останал да виси почти два дни на онзи кръст, преди младото му сърце най-сетне да замлъкне.