Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 5
Кристофър Райд
- В дисагите ли е? - попита монсеньорът.
Хуан погледна издутата чанта на гърба на добичето.
- Да, отче - неохотно рече той, но не помръдна да го извади.
- Изгарям от нетърпение да го видя.
С всеки изминал момент вълнението на Хуан се засилваше. Дишането му се ускоряваше, имаше чувството, че кожата му е пламнала. Можеше ли наистина да предаде на свещеника съкровището на инките?
- Отвори дисагите, синко.
- Къде е брат ми Корсел? - попита Хуан, като търсеше с поглед в обширното пространство под високите колони и безупречно белите сводове. - Тук ли е?
- Той е с епископ Франсиско - отвърна монсеньор Пера. - А сега ми покажи съкровището. - И пристъпи към дисагите, протегнал хищно ръце напред.
Хуан застана между монсеньора и магарето си.
- Не и преди да върнете брат ми. Такава е уговорката.
Монсеньор Пера се закова на място и физиономията му се изкриви от ярост.
- Как смееш да не ми се подчиняваш в Божия дом! Прави каквото ти казвам и отваряй дисагите!
Кръвта бучеше в ушите му така, че почти не можеше да мисли. Хуан зърна изображението в естествен ръст на Исус Христос на задната стена на пищно украсената ниша. Изглеждаше почти истинско - кръвта, капеща от трънения венец на главата на Спасителя, дланите и стъпалата, заковани за дървените греди с големи стоманени пирони, спокойните Му очи, взиращи се надолу, сякаш Той наистина беше тук в плът и кръв.
Отново обърна поглед към гневното лице на монсеньор Пера.
„Той иска съкровището само за себе си - обади се дълбок дрезгав глас в главата му. - Не можеш да му го дадеш.“
Хуан беше чувал гласа и преди - нямаше смисъл да го отрича пред себе си. Със същия заповеднически тон гласът му беше заръчал да бутне послушника Хесус от върха на скалата преди два дни.
- Ще ми покажеш съкровището! - още по-остро каза монсеньор Пера.
- Не можете да го видите - обяви Хуан, разкъсван от гибелните емоции, които бушуваха в него.
- Ще ми се подчиниш! - извика свещеникът. - Аз съм монсеньорът тук!
- Трябва да го убиеш! - изкрещя могъщият глас. - Ще го поразиш в името Божие!
Хуан измъкна малкия ловджийски нож от ботуша си и без да мисли, заби с всички сили острието дълбоко в стомаха на монсеньор Пера.
Изведнъж всичко се размаза пред очите му. Светлината стана ослепителна.
Сенките и мракът бяха безкрайни и студени. Хуан не усещаше крайниците си, не долавяше дори собствените си чувства. Озова се в някаква пустота, отчаяно се мъчеше да намери себе си в бясната лудост, която знаеше, че е погълнала света около него. Започна да усеща засилваща се миризма, толкова гадна и непоносима, че му идеше да повърне. Беше като птичи тор, вонящ и силен, с ясно доловим метален привкус, който стържеше по сетивата му, сякаш остри зъби се впиваха в ноздрите му.
Когато зрението му най-сетне се фокусира, Хуан откри, че е паднал на колене, а обезобразеното тяло на монсеньор Пера лежи на земята пред него. Лицето на стареца бе накълцано до неузнаваемост, крайниците му още потръпваха, от дупката на мястото на гърдите му шуртеше кръв. Очите на монсеньора липсваха, зверски избодени.
