Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 3

Затвори очи и се отдаде на спомените си. По-малкият му брат Корсел беше добър брат, по-късно през тази година щеше да стане на двайсет и една. Самият Хуан щеше да навърши двайсет и три. Като малки бяха неразделни, започнаха да се отдръпват един от друг едва през последните няколко години, когато възмъжаха. Корсел бе постъпил в армията, а Хуан още работеше с баща си като точилар и се занимава­ше предимно със земеделски сечива, коси и мачете - всичко, което се нуждаеше от остро като бръснач острие.

Трансът му беше прекъснат внезапно, когато не­чия ръка неочаквано докосна рамото му - от допира залитна назад, сякаш са го смушкали с пръчка.

- Спокойно, момчето ми - с усмивка рече монсеньор Пера. - Аз съм.

- Уплашихте ме, отче! - отвърна Хуан, като се мъ­чеше да скрие, че е останал без дъх.

- Трябваше да се върнеш преди седмица - про­шепна старият свещеник през почернелите си зъби. Беше облечен в кафяво расо с качулка, вързано на кръста с просто плетено въже. Личеше си, че току-що е излязъл на дъжда, защото водата още беше на капки по тежката материя на дрехата му. На врата си носеше кръст от чисто сребро на дебела сребърна верижка. - Всички много се тревожат.

- Беше по-трудно, отколкото можете да си пред­ставите - отвърна Хуан.

- Къде е Хесус? - попита свещеникът и затърси с поглед младия си послушник.

Хуан преглътна с мъка.

- Имам много лоша новина, отче. - Разкаянието се бореше с емоциите така, че изведнъж му стана почти невъзможно да гледа монсеньор Пера в очи­те. - Хесус падна от една отвесна скала в планина­та - най-сетне успя да произнесе той. Не можеше да признае, че най-хладнокръвно беше убил младежа. Ридаейки, Хуан сграбчи топлата ръка на монсеньора и падна на колене на улицата, сякаш се молеше. - На­правих всичко по силите си да го пазя! Но Хесус не беше за планините. Плати най-високата цена.

Монсеньор Пера смръщи чело и се прекръсти.

- Когато не се върнахте, започнах да се тревожа, че е станало нещо ужасно. И ето, оказва се, че най-лошите ми страхове са се сбъднали. - Той въздъхна дълбоко и тежко. - Слава на Бог, че успя да се вър­неш жив и здрав при нас. - Монсеньор Пера се на­веде сковано и зашепна в ухото на Хуан. Думите му едва се чуваха в засилващия се дъжд. - Намерихте ли изгубения град?

- Брат ми още ли е жив? - отвърна Хуан.

Монсеньор Пера се усмихна успокояващо, докато нежно вдигаше Хуан да се изправи.

- Разбира се, че брат ти е жив. Такава беше уго­ворката, синко.

Хуан беше познавал монсеньор Пера през целия си живот. Старецът беше водил церемонията по венчаването на собствените му родители, както му бяха казвали безброй пъти. Това било преди повече от двайсет и пет години. И сега той беше монсеньор в най-голямата църква в Перу, пряко подчинен на епископ Франсиско, назначен от самия папа Пий, най-могъщия човек в християнския свят.