Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 4

Монсеньор Пера зашепна отново:

- Донесе ли златния предмет на инките?

Само при споменаването му сърцето на Хуан заби така лудешки, че той се уплаши да не би да се пръс­не. Инстинктът му крещеше да побегне, но Хуан зна­еше, че единственият начин да спаси брат си, бе да предаде откритието си.

- Животът на брат ти зависи от това - добави све­щеникът, сякаш беше прочел мислите му. - Дори не ми се мисли какво несигурно бъдеще го очаква, ако си се провалил.

Погледът на Хуан се отмести към дисагите на ма­гарето му.

- Съкровището на инките е точно това, което епископ Франсиско каза, че ще бъде - най-сетне при­зна той. - Предметът е толкова великолепен, че само като го погледнеш, душата ти се възнася.

- Толкова се радвам - със сериозно изражение отвърна монсеньорът. - Ела, по-добре да влезем - добави той и посочи към главния вход. - Еписко­път ще се върне довечера и ще му кажем добрата новина.

Хуан последва свещеника по стълбите към вну­шителните стени на катедралата, като водеше мага­рето след себе си. Двамата не размениха нито дума, докато приближаваха огромните зелени врати, изди­гащи се на цели двайсет стъпки височина.

- Отче, щом го видите, със сигурност ще се запи­тате защо просто не съм избягал с такова съкровище, с такава прелест, въпреки ужасната цена, която щяха да платят Корсел и семейството ми.

Монсеньорът отвори тежката скърцаща врата и влезе в огромната църква.

- Правиш го, защото си добър човек - отвърна той.

Думите на свещеника накараха Хуан да потръпне. Той не беше добър човек - онова, което бе сторил с Хесус, го доказваше. Поведе магарето си направо в централния неф и звукът на проливния дъжд се смени с мъртвешка тишина, когато вратата зад него се затвори с глух звук, след което беше заключена. Единственият шум, нарушаващ пълното спокой­ствие, беше чаткането на копитата на магарето по гладкия гранитен под.

Ла Катедрал беше наистина великолепна сграда с извисяващи се варосани тавани, устремени наго­ре към небесата в поредица от подобни на пещери оребрени куполи, общо двайсет и четири на брой. В тази част на църквата имаше три основни коридора, наричани нефове. Просторните подове и изваяните каменни колони бяха от гранит, добит от двореца на Виракоча, сградата на инките, която навремето се е издигала на това място и е била основната рези­денция на владетелите на инките в продължение на повече от 300 години. След превземането на Куско конкистадорът Франсиско Писаро наредил дворецът да бъде разрушен и камъните му да се използват за построяването на катедралната базилика, най-голя­мата и впечатляваща в цяла Южна Америка.

По голите вътрешни стени на църквата и в десет­ките ниши по дължината на нефовете имаше стоти­ци произведения на изкуството - подобни на живи изображения на Исус и учениците му, Мария и Йо­сиф, големи и малки картини, безценни метални скулптури и религиозни символи. Това беше място, в което Хуан обикновено пристъпваше със страхо­почитание, граничещо със ступор, но днес той не изпитваше подобна емоция. Беше безчувствен към всичко наоколо, като се изключи съкровището на ин­ките, което притежаваше.