Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 208

Очите на Уилсън бяха изцъклени.

- Докосни Куба и всяко твое желание ще се сбъд­не - с дълбок глас каза епископът. - Двамата заедно ще владеем света.

Протегнатите пръсти на Уилсън бяха само на сан­тиметри от куба.

„Толкова е прекрасен“ - помисли си той.

Хелена започна да повръща жлъч, когато Кубът я доближи. Ужасният предмет беше не по-голям от дланта на епископа. Близостта му я подбуждаше да побегне, толкова ужасна сила се излъчваше от него. Единствено чувствата ѝ към Уилсън ѝ дадоха сили да остане на мястото си.

Уилсън всеки момент щеше да осъществи кон­такт. И да бъде изгубен завинаги.

Хелена се хвърли напред и докосна първа Куба.

Сякаш милион волта ток удариха тялото ѝ. През очевидната си болка тя стисна юмрук и фрасна Уил­сън в лицето с всички сили. Този път ударът беше солиден и той отлетя назад и се плъзна по пода.

Трябваше му известно време да дойде на себе си. Сияйният образ на Хелена се свлече, сякаш животът я бе напуснал.

Погледът на Уилсън отново се спря върху Куба на инките. Той бавно се изправи на крака, като дишаше тежко, брадичката го болеше от необяснимия удар, който беше получил.

- Ела и вземи Куба - подкани го Писаро. Хелена лежеше неподвижна на пода.

Уилсън приближи крачка след крачка, неволно привлечен отново към Куба. Протегна ръка, но този път вниманието му се насочи към сияещото тяло на Хелена на пода. Тя не дишаше.

Уилсън спря и впери поглед в нея.

- Ела! - каза Писаро.

От мрака се появи фигурата на капитан Гонсалес с меча на Акла в ръка - от рамото му се лееше кръв, стрелата на амазонката още стърчеше от раната. Той вдигна бляскавото оръжие да порази Уилсън.

- Убий го! - каза Писаро.

Хайръм внезапно се надигна, завъртя се и заби малкия сребърен кинжал дълбоко отстрани в гърлото на епископ Франсиско. Свещеникът нададе ужасен писък и изпусна Куба. Невъзможно тежкият предмет падна върху гранитния под със звън на нещо, тежа­що петдесет пъти повече.

Епископ Франсиско изтръгна кинжала от врата си и го насочи към Хайръм. От раната бликаше кръв.

- Осмеляваш се да нападнеш Писаро - каза той с окървавени устни.

- Никога не съм те харесвал!- изкрещя в отговор Хайръм.

Капитан Гонсалес внезапно зави, блъсна Хайръм настрани и посече епископа, като разряза свещени­ческите одежди и остави дълбока рана в кокалестите му гърди. Епископът залитна и падна.

Кубът на инките лежеше на пода. Тримата мъже стояха над него, хипнотизирани от великолепието му. И тримата искаха да го докоснат, да го държат и бавно пристъпиха напред с протегнати ръце.

Изведнъж той изчезна.

Акла беше хвърлила наметалото си върху Куба. С внезапното разваляне на магията капитан Гонсалес рухна изтощен на пода, а Акла изблъска Уилсън и Хайръм. Стрелбата се ожесточи, звуците на смъртта се засилиха, докато войниците отчаяно се мъчеха да се доберат до църквата.

Уилсън коленичи до сияйния образ на Хелена. Тя лежеше по гръб и изглежда някой ѝ правеше сърде­чен масаж, но Уилсън не можеше да види кой.

В гърлото на епископ Франсиско гъргореше кръв.

- Предаден от най-близкия ми - каза той, гледай­ки към капитан Гонсалес. Червените му очи горяха. С гадна усмивка той започна да рисува със собстве­ната си кръв голям ален кръст на пода. - Знаеш ли какво ще стане, ако бъда убит? - Разсмя се, прити­снал ръка към окървавените си гърди. - Душата ми се прехвърля в друг! - Епископът отново се изсмя и изплю кървава храчка. - Ще си отмъстя, Гонсалес - изгъргори той. - Семейството ти ще умре... и ти ще гледаш.