Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 14

- Горкият нещастник - промърмори под нос Уил­сън.

Изглеждаше малко вероятно Корсел Сантияна да е убиецът на монсеньор Пера. По ръцете му няма­ше порязвания, само ожулвания по китките и гле­зените от въжето или оковите. Под ноктите му не се виждаше кръв или мръсотия, това бе очевидно дори от разстояние. Синините по недохраненото му тяло бяха стари, съдейки по цвета и начина, по който бяха започнали да избледняват. Корсел беше пребит лошо, всъщност изглеждаше така, сякаш е бил пребиван седмици наред. Но въпреки това ня­маше драскотини или порязвания по лицето и врата си. Ако беше атакувал с нож свещеника в пристъп на безумие, както се твърдеше, със сигурност щеше да се нарани.

Защо бяха убили невинен човек, запита се Уилсън.

Крачеше енергично в дъжда, като на всеки някол­ко секунди се оглеждаше през рамо да види дали не го следят. От пристигането му в Куско слепоочията го боляха и се чувстваше леко изтощен, несъмне­но поради бързата смяна на надморската височина. Беше нужно малко време да свикне с недостига на кислород тук, но той знаеше, че усещането ще от­слабне през следващите няколко дни, когато се ак­лиматизира.

През цялото време си мислеше за тълпата и не­чистия ѝ интерес към разпнатото тяло. Реакцията на хората беше някак неестествена, сякаш нещо или някой бе обладал тълпата и я караше да реагира по този начин. Уилсън знаеше, че звучи нелепо, но това бе единственото обяснение на странното поведение, за което можеше да се сети. Едно беше сигурно - ако историческите събития са така коренно различни от онези, които бе очаквал, имаше вероятност поло­жението да се влоши още повече. Историята често висеше на тънка нишка и Уилсън знаеше, че всяка намеса от негова страна би могла да направи нещата още по-лоши. Трябваше много да внимава да не остави повече следи в събитията, отколкото беше абсолютно необходимо.

Представи си лешниковите очи, които го бяха изу­чавали изпод черната качулка на пончото. Определе­но бяха очи на жена, която го наблюдаваше по начин, в който имаше нещо повече от чисто любопитство. Уилсън бе усетил присъствието ѝ. Не беше сигурен как бе възможно това. С лекота я откри сред изкриве­ните гневни лица миг преди тя да изчезне от поглед като гмурнала се под водата змия - още един знак, че има някакъв мотив да се държи по този начин. Об­стоятелствата оставяха само една възможност пред Уилсън - трябваше час по-скоро да намери Хайръм Бингам.

„Парк де ла Мадре“ беше приятен малък площад непосредствено до Нуева Алта. Имаше същия ди­зайн като Пласа де Армас - правоъгълен, но мно­го по-малък, със страни едва осемдесет и шейсет крачки. По трите страни на площада имаше пет­найсетина варосани двуетажни сгради с теракотени покриви. Всяка имаше малък двор към улицата и тесен балкон на горния етаж. Докато гледаше по­стройките, Уилсън си помисли, че с лекота би обър­кал това място с някое испанско селце сред хълмо­вете около Севиля.