Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 3

— Прав беше, Ройс — примирено рече Ейдриън. Разкопча наметалото си и го остави зад седлото. — Трябваше да оставим пътя, но честно… имам предвид, ние сме сред нищото. Какви бяха шансовете?

— Съдейки по факта, че в момента бивате обирани — осмелявам се да ги определя като доста добри.

— Иронично: да оберат Ририя.

— Не е забавно.

— Ририя ли каза? — запита мъжът, който държеше коня на Ейдриън.

Ейдриън кимна и затъкна ръкавиците си в колана.

Мъжът пусна юздата и отстъпи встрани.

— Какво става, Уил? — запита девойката. — Какво е Ририя?

— В Меленгар има двамина, които се назовават така — погледна към другите и леко снижи глас. — Имам връзки натам, не помните ли? Казаха ми да стоя настрана, ако някога попадна на тях.

— Та какво мислиш, Уил? — въпрос от страна на белязания.

— Мисля да разчистим храстите и да ги пуснем да минат.

— Какво? Защо? Ние сме петима, а те са само двама — посочи очевидното плоският нос.

— Но те са Ририя.

— Е, и?

— Моите съдружници на север — а те никак не са глупави — казаха никой да не закача тези двамата по какъвто и да било повод. Освен това съдружниците ми не са от мекушавите. Щом те думат да ги отбягваме, значи има добра причина.

Плоският нос ги погледна критично:

— Добре, но откъде си сигурен, че точно тия двамата са тези, за които се представят? Просто ще им повярваш?

Уил кимна към Ейдриън.

— Виж мечовете му. Някой, който носи един — може и да знае да го върти, може и да не. Два меча — вероятно не отбира нищо от мечове, ама иска ти да си мислиш обратното. Но меченосец с три остриета — това си е доста товар. Никой няма да се накамари с толкова стомана, освен ако не си изкарва прехраната чрез тях.

Ейдриън изтегли два меча с единствено елегантно движение. Подхвърли един, оставяйки го да се завърти на дланта му.

— Този има нужда от нова дръжка. И тази е започнала да се протрива — погледна към Уил. — Докъде бяхме стигнали? Струва ми се, канехте се да ни оберете.

Крадците се спогледаха нерешително.

— Уил? — запита девойката. Все още държеше лъка, но изглеждаше доста по-слабо уверена.

— Да разчистим храстите от пътя им и да ги пуснем — каза Уил.

— Сигурен ли си? — запита Ейдриън. — Този прекрасен човек със смачкания нос силно искаше да се сдобие с меч.

— Няма проблем — рече плоският нос, вперил поглед в осветените от лунна светлина остриета.

— Е, щом тъй сте решили…

Петимата кимнаха и Ейдриън прибра оръжията обратно в ножниците.

Уил заби ножа си в земята и даде знак с ръка на останалите, докато бързаше да разчисти барикадата.

— Знаете ли, не го вършите правилно — каза им Ройс.

Крадците спряха и го погледнаха разтревожени.

Ройс поклати глава.

— Не разчистването на храстите. Обирът. Добро място, признавам. Но трябваше да ни обградите.