Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 2

Момичето посочи със стрелата си към Ройс:

— Искам наметалото на дребния. Качулката определено ще ми отива.

С дълбоки очи и съсухрена от слънцето кожа, най-близкият до Ейдриън мъж изглеждаше най-възрастен. Той пристъпи и хвана коня му за юздата.

— Сега бъди много внимателен. Убили сме мнозина по този път. Глупаци, които не слушат. Не искаш да си глупав, нали?

Ейдриън поклати глава.

— Добре. Сваляй оръжията — рече крадецът, — сетне слез.

— Какво ще кажеш, Ройс? — попита Ейдриън. — Даваме им малко пари и няма пострадали.

Ройс го погледна. Две очи проблеснаха под качулката със смразяващ поглед.

— Просто казвам, не искаме неприятности, нали?

— Не ти трябва мнението ми — рече Ройс.

— Значи ще се инатиш.

Мълчание.

Ейдриън поклати глава и въздъхна.

— Защо трябва да усложняваш всичко? Те вероятно не са лоши хора — просто бедни. Знаеш, вземайки каквото им трябва, за да си купят къшей хляб и нахранят семействата си. Можеш ли да ги виниш за това? Идва зима, а времената са тежки. — Кимна към крадците. — Нали?

— Аз нямам семейство — отвърна плосконосият. — По-голямата част от плячката пропивам.

— Не помагаш особено — отбеляза Ейдриън.

— Не се и опитвам. Или вие двамцата правете каквото ви се нарежда, или ще ви изкормим на място — подчерта думите си с изтегляне на дълга кама от колана; демонстративно остърга острието на меча си с нея.

Студен вятър виеше сред дърветата, извивайки клоните и отскубвайки още листак. Червени и златни листа летяха, виеха се в кръг, шибани от поривите над пътеката. Някъде в мрака бухал оповести присъствието си.

— А ако ви дам половината от парите ни? Моята половина. Така няма да сте на загуба.

— Не сме искали половината — каза мъжът, който държеше коня му. — Искаме всичко, включително конете.

— Чакай малко. Конете ни? Да, вземете малко пари — добре, но… конекрадство? Ако ви хванат, ще увиснете на бесилката. Знаете, че ще докладваме за вас в първия изпречил се на пътя ни град.

— Идвате от севера, нали?

— Да, вчера напуснахме Медфорд.

Държащият коня кимна и Ейдриън видя малка червена татуировка на врата му.

— Това ти е проблемът — чертите на лицето му омекнаха в съчувствена гримаса, която предвид обстоятелствата внушаваше заплаха.

— Вероятно отивате в Колнора — хубав град. Много магазини. Много богаташи. Търговията там кипи и мнозина минават по този път, носейки какво ли не, за да продават на богаташите. Предполагам, че не сте били на юг преди, нали? В Меленгар крал Амрат си прави труда да наеме войници, които да патрулират по пътищата. Ама тук в Уоррик нещата стоят малко по-различно.

Плосконоско се приближи, облизвайки сцепената си устна, докато разглеждаше дългия меч на гърба на Ейдриън.

— Искаш да кажеш, че кражбата е законна?

— Не, обаче крал Етелред живее в Акуеста: ужасно далеч от това място.

— Ами графът на Чадуик? Не управлява ли той тези земи в името на краля?

— Арчи Белънтайн? — споменаването на името предизвика кикот от страна на другите крадци. — Арчи пет пари не дава какво се случва с обикновените хорица. Твърде е зает да си подбира тоалетите — мъжът се ухили, разкривайки растящи в ексцентрични посоки пожълтели зъби. — Така че давай мечовете и слизай от коня. Сетне можеш да идеш до замъка Белънтайн, да почукаш на вратата на Арчи и да видиш как е — пореден залп всеобщ кикот. — Освен ако не смяташ това място за идеалния гроб, ще правиш каквото ти кажа.