Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1101

На север кралство Меленгар бе почти изчезнало. Елфите бяха доразрушили пощаденото от имперската инвазия. Младият крал Олрик, който нямаше наследници, не се завърна, сестра му също. След повече от седемстотин години династията на Есендън спря да управлява. Граф Моувин Пикъринг, понастоящем имперски губернатор Пикъринг, пое управлението на провинция Меленгар. Той бе добър и справедлив човек, не след дълго се разнесоха слухове за предстоящата му сватба с лейди Аленда Ланаклин.

Смъртта на Арчибалд Белънтайн остави провинция Чадуик без владетел. Тази празнина бе запълнена, когато императрицата ръкоположи Дигън Гаунт за граф. В речта си тя спомена, че това било не само заслужено, но и подходящо.

С наближаване на Летния фестивал хералди обхождаха всяко кътче на империята, оповестявайки новини за Нови Персепликуис. Първите сгради вече се издигаха на хълма, позволявайки на императрицата да премести двора си. Тя възнамеряваше да използва празника да почете онези, които бяха изложили живота си на риск за империята.

Игрите се проведоха в новооснования град, който все още в голяма степен представляваше разчертани пространства. Хиляди се стекоха с надеждата да зърнат сър Ейдриън или сър Бректън, но никой от двамата не влезе в турнира. Сър Ренуик си спечели голяма слава, поваляйки от коня сър Елгар във финалния двубой.

Но гвоздеят на празненствата бе сватбата на сър Бректън с лейди Амилия на лунна церемония, водена от патриарх Мъртън. В последния ден на празненствата императрицата оповести, че е взела за своя дъщеря полуелфа Али, от този момент известна като принцеса Алиена Новронска.

Честванията продължиха две седмици. Когато всичко свърши, пътищата се изпълниха с коли и каруци на поемащите на дълъг път обратно към дома. Върхът на Амбертън, вече известен като Нови Персепликуис, още веднъж бе изпълнен с ехтене на чукове, длета и триони. По южния склон пасяха овце, а по северния крави.

Със залеза започнаха да се появяват светлини по прозорците на „двореца“ — семпла сграда с тридесет стаи. Тя бе първата от джуджешките постройки и бе предназначена за прислугата. Засега в нея се помещаваше имперското правителство.

На стъпалата ѝ, които бяха широки и разкриваха прекрасна гледка, се бе събрала малка групичка, която наблюдаваше залеза и приближаването на имперската каляска.

— Наистина става отлично — обърна се Ейдриън към джуджето, докато стоеше, прегръщайки Ариста. Той беше облечен в мека туника, а тя в удобна синя ленена рокля. — Трудно е да си представя, че само преди четири месеца се бих тук.

Сега изчистената земя разкриваше площи, където постройки щяха да бъдат построени отчасти в хълма. Огромни каменни блокове оформяха ъглите край бъдещи стени, пътища и алеи. Повечето бяха правоъгълни, но имаше осмоъгълни и дори изцяло кръгли. А имаше и такива, които не подлежаха на описание, докарвайки удивление.

— Красиво е — каза Ариста.

— Ба! Още нищо не сте видели! — изсумтя Магнус. Потупа се по челото. — Само ако можехте да надникнете какво има тук, тогава щяхте да го оцените. Този град ще посрами оня отдолу.