Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1102

Той зарея поглед.

— Ще отнеме време — години, вероятно десетилетия… Но да, ще бъде красиво.

Вечерният летен ветрец довя кикота на децата, докато Али и Мърси преследваха светулки по склона, недалеч от зелениката, където пет момчета бяха прекарали дни в палатка, която наричаха Бърлогата.

Каретата спря и белоперукестият канцлер Нимбус слезе от нея. Бе облечен в обичайните си крещящи цветове, а на врата му висеше тежката златна верига, оказваща длъжността му. Усмихна се на Амилия и Модина, покланяйки се дълбоко.

— Крайно време беше — отбеляза Модина, която се надигаше да го посрещне.

— Простете, Ваше Високопреосвещенство — той се отръска. — Но имаше много за вършене преди духването на последната свещ в Акуеста.

— Колко ще останеш? — запита Амилия.

— Боя се, че няма да е дълго. Дойдох само да видя какво сте започнали и да се сбогувам.

— Не мога да повярвам, че няма да останеш. Не зная как ще се оправям без теб.

— Уви, както казах на Ваше Високопреосвещенство в нашата кореспонденция, време е да продължа напред. Държите нещата под контрол. Нови Персепликуис напредва по план. И двамата знаем, че приех тази длъжност временно. Потеглям утре сутрин.

— Наистина? — запита Амилия. — Толкова скоро? Мислех, че ще останеш поне за няколко дни.

— Страхувам се, че е така, милейди. Сбогувал съм се многократно и зная, че е добре да става кратко.

— Беше чудесен — каза му Модина, стискайки ръката му. — Империята нямаше да оцелее без теб. Всеки поданик ти дължи благодарност.

Нимбус се обърна към Амилия, сочейки към императрицата.

— Свършихме добра работа с нея, нали? Смятам, че дъската наистина помогна.

— Да — съгласи се Амилия и изтича надолу по стълбите, прегръщайки го силно. Целуна го по бузата, с което го сепна. — Благодаря ти. Благодаря за всичко.

Модина направи на канцлера знак да се приближи и прошепна нещо в ухото му.

— О, да, новата двойка — рече Нимбус, поглеждайки към Ейдриън и Ариста. — Поздравления за сватбата ви. Какво ще правите сега?

— Да — каза Модина. — След като меденият месец свърши и ти беше ръкоположен, сър Ейдриън, какви са плановете ти?

— Не гледай мен. Ариста движи нещата. Аз мислех, че вече ще сме се върнали в Медфорд.

— О, да — тя подбели очи. — Представям си те като крал, слушайки как графовете и бароните си оспорват правото кой има право да пои добитък на северния бряг на Галевир — или разрешаваш спор с църквата за отказа да плаща данъци върху обширните си земи. Не, зная как ще се извъртят нещата. Ще оставиш мен в тронната зала да се оправям с тази бъркотия, докато ти се дуелираш и ходиш на лов. Съжалявам, но управлявах достатъчно. Това само ще направи и двама ни нещастни. Затова дадох Меленгар на Моувин. Така присъединяването на кралството към империята също бе улеснено, защото постът на губернатор е по-лесен от короната. Знаете ли какво правеше нашият рицар по време на медения месец? — Ариста сръга Ейдриън с рамо. — Защо беше твърде зает, за да участва в турнира?

Всички изглеждаха леко неловко, чудейки се какво ще последва.