Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 69

Но Несрин нямаше да е на пост до стената, нито пък той самият. Рисковано беше да показват лицата си край двореца, а Елин и долният ù господар очевидно бяха решили да го изпратят в бедняшкия квартал, за да следи положението от онзи ъгъл.

– Несрин вече е получила заповедите си.

На площада под тях хората започнаха да ругаят тримата мъже, обърнали бледи, изпити лица към часовника. Някои от зрителите дори ги замеряха с гнила храна.

Може би градът заслужаваше огнения гняв на Елин Галантиус. Може би Каол също заслужаваше да изгори.

Той се обърна към двете жени.

– Проклятие – процеди през зъби Елин и Каол надникна през рамо тъкмо навреме, за да види как стражите бутат към платформата първата си жертва – ридаещ мъж на средна възраст – и подкосяват коленете му с дръжките на мечовете си. Нямаше да чакат до шест. Единият от другите затворници, също на средна възраст, затрепери неудържимо и по предницата на панталоните му се появи тъмно петно. Богове!

Каол замръзна на място и дори Несрин не можа да опъне тетивата, преди секирата да се вдигне.

Глухият звук потопи за миг площада в пълна тишина. После хората избухнаха в аплодисменти – аплодисменти! От шумотевицата не се чу как отсечената глава тупва на земята и се търкулва настрани.

В този момент Каол се озова в една стая в двореца, който някога бе наричал свой дом – чу сблъсъка на плът и кост с мраморния под, видя червената мъгла във въздуха, изтръпна от писъка на Дориан...

Клетвопрестъпник. Лъжец. Предател. Каол беше всичко това, но не и за Дориан. Никога за истинския си крал.

– Разруши часовниковата кула в градината – продума едва доловимо. Усети как Елин се обръща към него. – Така ще освободиш магията. Такова беше заклинанието – три кули, всичките построени от Камъните на Уирда. Разрушиш ли дори една от тях, магията отново ще е свободна.

Тя отправи поглед на север към стъкления дворец, а по лицето ù нямаше и следа от изненада.

– Благодаря ти – промълви накрая. И това беше.

– Правя го заради Дориан. – Жестоко, себично, но вярно. – Кралят очаква да те види утре. – Продължи той. – Ами ако реши, че вече не иска да се крие от народа, и те нападне с тъмната си магия? Знаеш какво се случи с Дориан.

Очите ù зашариха по керемидите, сякаш разгръщаше мисловната си карта на терена за тържеството – картата, дадена ù от него. Ненадейно изруга.

– Може да ми заложи капани... На Едион също. Със Знаците на Уирда може да напише магически заклинания срещу двама ни по подовете и стените и ще сме напълно беззащитни. Точно така хванах онова същество в библиотеката. Мамка му! – изсъска тя. – Мамка му!

– Бруло ни каза, че най-добрите хора на краля щели да ескортират Едион от тъмницата до залата – рече Несрин, стиснала лъка си в ръка. – Сигурно ще сложи заклинания по целия път. Ако използва заклинания.

– Не можем да рискуваме. А е твърде късно да променяме плановете си – отвърна Елин. – Ако разполагах с онези проклети книги, вероятно щях да намеря поне някаква магическа защита за двама ни с Едион, но утре няма да имам време да ги взема от старата си квартира. Пък и само боговете знаят дали още са там.