Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 60

– Не ме интересува как изглеждат – продължи Манон. – Само единият им край е важен. Намали украсата и вероятно ще ги олекотиш.

Той надникна към гладката, скучновата дръжка на Ветросеч, подаваща се иззад гърба ù. При срещата им миналата седмица обаче тя го бе видяла да се възхищава на острието му, което беше истински шедьовър.

– Само вас, простосмъртните, ви е грижа дали мечът изглежда добре – обясни тя.

Очите му просветнаха и ù стана чудно дали щеше да я наругае, ако имаше език.

Астерин, незнайно дали с обаяние, или страховитост, беше успяла да научи от тукашните, че един от генералите му отрязал езика, за да не издава тайните им.

В такъв случай явно не можеше да пише и чете. С какво ли друго принуждаваха толкова вещ ковач да работи за тях – дали не бяха отвлекли семейството му?

Може би именно тази мисъл я подтикна да обясни.

– Уивърните и бездруго ще носят достатъчно тeжести по време на битка – нашата броня, оръжията ни, провизии и тяхната собствена броня. Трябва да измислим начин да олекотим товара им. В противен случай няма да се задържат във въздуха за дълго.

Ковачът огледа произведенията си с ръце на хълбоците, вдигна показалец в жест, който казваше: „Изчакай малко“, и влезе по-навътре в лабиринта от огън, разтопен метал и наковални.

Двете останаха сред бумтежа на метал в метал. Сорел също претегли един от мечовете в ръце.

– Знаеш, че подкрепям всяко твое решение. – Кестенявата ù коса беше прибрана в стегната конска опашка, а загорялото ù от слънцето лице – навярно красиво по стандартите на простосмъртните – изглеждаше по-сериозно отвсякога. – Но Астерин...

Манон потули въздишката си. Тринадесетте не посмяха да реагират по какъвто и да било начин, когато Манон взе Сорел със себе си за посещението във военния лагер преди вечерния лов. Веста се придържаше до Астерин в гнездото, макар че Манон не можеше да определи дали е от солидарност, или заради мълчалив гняв.

Астерин обаче посрещна погледа ù и кимна – мрачно, но все пак кимна.

– Не искаш да си Втора ли? – попита Манон.

– За мен е чест да съм твоя Втора – увери я Сорел с тътнещ глас, който проряза дори шумотевицата от чукове и огньове. – Но беше не по-малка чест да съм ти Трета. Сама знаеш, че Астерин е наполовина луда дори в спокойни дни. А сега е принудена да живее в оная крепост, забранено ù е да убива и да плячкосва, да ловува... и дори да припарва до мъже... Естествено, че е изнервена.

– Всички сме изнервени.

По-рано Манон разказа на Тринадесетте за Елида, чудейки се дали прозорливата девойка ще усети, че е под наблюдението на цял отряд вещици.

Сорел въздъхна тежко, вдигна здравите си рамене и остави меча.

– В Омега знаехме мястото си и какво се очаква от нас. Имахме рутина, цел.

Ловяхме крочанци. Тук сме просто оръжия и чакаме някой да благоволи да ни използва. – Тя махна към безполезните ножове на масата. – Тук баба ти не може да... влияе на събитията. Да осигурява стриктни правила, да внушава страх. Тя щеше да превърне живота на херцога в същински ад.