Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 46

Лизандра изтръпна.

Елин погледна стария хартиен плик. Лизандра сведе очи към ръцете си, сключени толкова плътно в скута ù, че кокалчетата им бяха побелели.

По хартията имаше протрити места, но пукнатото клеймо не беше разпечатвано.

– Защо разнасяш писмо от Уесли до мен почти две години?

Лизандра не вдигна глава, гласът ù звучеше измъчено.

– Защото го обичах безкрайно.

Е, само това не беше очаквала да чуе от нейната уста.

– Всичко започна най-случайно. Аробин често го изпращаше да ме придружава в каретата до публичния дом и първоначално бяхме просто... просто приятели.

Говорехме си и той не очакваше нищо от мен. Но тогава... тогава Сам умря и ти... – Лизандра кимна с брадичка към писмото, все още неотворено на масата между тях. – Всичко е написано вътре. Уесли обяснява какво стори Аробин, какви планове е имал. Какво е накарал Фаран да направи на Сам и какво му е заръчал да причини на теб. Всичко е вътре. Уесли държеше да знаеш, за да разбереш... искаше да разбереш, Селена, че не е подозирал нищо, докато не е станало твърде късно. Опитал е да предотврати всичката тази жестокост, да отмъсти за Сам. Ако Аробин не го беше убил... Уесли възнамеряваше да отиде в Ендовиер, за да те измъкне оттам. Дори разпита из Пазара на сенките за човек, запознат с разположението на мините, и намери карта. Още я пазя. Като доказателство.

Мога... мога да я донеса...

Думите я връхлитаха като рояк стрели, но веднага потисна тъгата по човек, когото винаги бе възприемала само като едно от кучетата на Аробин. Нямаше да се учуди, ако кралят на асасините използваше тази сърцераздирателна история, за да я сдобри с Лизандра. И Елин беше готова да участва в играта му, колкото да разбере докъде ще я отведе, какво си е наумил Аробин и дали няма да се издаде в крайна сметка, но...

Какво е накарал Фаран да направи на Сам.

Винаги бе предполагала, че Фаран е изтезавал Сам от чист садизъм. Но ако Аробин наистина му бе наредил какво точно да стори с него... Добре че загуби магията си. Добре че я нямаше на свое разположение.

Защото в противен случай можеше да избухне в пламъци и да гори с дни, обгърната в собствения си огън.

– И какво, дошла си – подхвана Елин, докато Лизандра бършеше дискретно очите си с носна кърпа – да ме предупредиш, че е възможно Аробин да ме манипулира, защото, след като е убил любовника ти, най-сетне си проумяла що за чудовище е?

– Обещах на Уесли лично да ти предам писмото му...

– Е, предаде ми го, така че да те няма.

Дочуха се плахи стъпки и Еванджелин изскочи от кухнята, притичвайки до господарката си с непринудена, отривиста грациозност. Лизандра я прегъна с изненадваща нежност и стана на крака.

– Разбирам те, Селена, наистина. Но те умолявам едно – прочети писмото.

Заради него.

Елин оголи зъби.

– Изчезвай.

Лизандра тръгна към вратата, държейки себе си и Еванджелин на предпазлива дистанция от Елин. Като стигна прага, спря.