Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 44

Елин съблече подгизналата си пелерина и избърса лицето си с единственото ù сухо крайче. После, държейки китката си в готовност да извади скритото в ръкавицата острие, посочи дивана пред незапаления огън и рече на Лизандра:

– Седни.

За нейна изненада, жената се подчини, но не и преди да отвърне:

– Или ще заплашиш да ме убиеш отново?

– Аз не заплашвам. Само обещавам.

Куртизанката се отпусна върху възглавниците на дивана.

– О, моля те. Нима мога да приемам сериозно всяко нещо, излязло от голямата ти уста?

– Прие доста сериозно кинжала, който запратих по главата ти.

Лизандра ù се усмихна вяло.

– Пропусна целта.

Вярно, но все пак беше закачила ухото ù. И то заслужено, ако питаха нея.

Ала сега пред нея седеше жена – вече и двете бяха жени, а не седемнадесетгодишни момичета. Лизандра я огледа от глава до пети.

– Повече ми харесваш руса.

– А на мен ще ми харесваш най-много, когато напуснеш дома ми, но това май няма да се случи скоро. – Тя надникна към улицата под тях. Файтонджията я чакаше. – Аробин не можа ли да те прати с някоя от неговите карети? Нали уж ти плаща щедро.

Лизандра махна с ръка и светлината от свещите се отрази в златната гривна, която не покриваше напълно татуировката на змиевидно същество върху тънката ù китка.

– Отказах му. Реших, че така ще дам неблагоприятен тон на срещата ни.

Не че това ù беше помогнало.

– Значи наистина той те изпраща. Да ме предупредиш за какво?

– Изпрати ме, за да ти разкрия плана му. Напоследък няма много вяра на пратениците си. Но предупреждението е от мен.

Пълна лъжа по всяка вероятност. Но татуировката – емблемата на публичния дом на Кларис, която всички куртизанки получаваха още в деня на постъпването си... Момиченцето в кухнята, файтонджията на улицата – всички тези фактори можеха да усложнят нещата, ако решеше да заколи Лизандра. Въпреки това едва се сдържаше да не посегне към кинжала си, гледайки знака върху китката ù.

Не към меча си – не. Само ножът предлагаше истинска интимност в убийството, само с него можеше да усети последния дъх на куртизанката.

– Защо още носиш символа на Кларис върху китката си? – попита тихо Елин.

Не вярвай на Арчър, беше опитала да я предупреди в кодираното си послание Нехемия, дори бе нарисувала същата змия. Но важеше ли това за всички останали с този знак? Онази Лизандра, която Елин познаваше в миналото си...

Двулична, коварна и подла бяха няколко от по-сдържаните епитети, с които Елин можеше да я опише.

Лизандра сведе поглед към татуировката си и свъси вежди.

– Не ни е позволено да я заличаваме, докато не изплатим дълговете си.

– Последния път, когато видях развратната ти физиономия, ти оставаха само седмици да ги погасиш.

Аробин плати толкова много пари при Наддаването отпреди две години, че Лизандра трябваше да е свободна почти веднага.

Очите на куртизанката просветнаха.

– Имаш проблем с татуировката ми ли?

– Онзи проклетник Арчър Фин имаше такава. – Бяха собственост на един и същ публичен дом, на една и съща мадам. Нищо чудно да бяха работили заедно и в друга насока.