Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 47

– Сам беше и мой приятел. Двамата с Уесли бяха единствените ми приятели. А Аробин ми ги отне и двамата.

Елин просто вдигна вежди.

Лизандра не ù каза довиждане, а просто изчезна надолу по стълбището.

Еванджелин обаче се задържа на прага и очите ù запрескачаха между отдалечаващата ù се господарка и Елин. Разкошната ù коса лъщеше като разтопен бакър.

Момиченцето посочи лицето си и каза:

– Тя ми причини това.

Елин едва се сдържа да остане на мястото си, да не хукне надолу по стълбището, за да изтръгне гръкляна на Лизандра.

Но Еванджелин продължи:

– Много плаках, когато мама ме продаде на Кларис. Плаках и плаках. Май Лизандра беше ядосала господарката онзи ден, защото ме повериха на нея, макар че ù оставаха само няколко седмици да изплати дълговете си. Обучението ми трябваше да започне още същата нощ, но аз плаках толкова много, че накрая повърнах. Лизандра ме почисти. Каза ми, че имало начин да ми помогне, но щяло да боли и вече никога нямало да бъда същата. Каза, че не било възможно да избягам, тя самата пробвала няколко пъти, когато била на моя възраст, но я хванали и я били по такива места, където да не се вижда после.

Не беше и предполагала – не се беше замисляла дори. А колко ù се подиграваше в по-младите им години...

– Отговорих ù, че съм готова на всичко, за да се измъкна от онова, за което ми разправяха другите момичета – продължи Еванджелин. – Тя ме помоли да ù се доверя... и наряза лицето ми. После така се развика, че всички наоколо да я чуят.

Решиха, че ме е обезобразила от гняв и за да не се превърна в заплаха за нея. И тя им позволи да го повярват. Кларис беше толкова бясна, че преби Лизандра в двора, но тя не се разплака... нито веднъж. А когато лечителят каза, че не можел да оправи лицето ми, Кларис принуди Лизандра да ме купи на цената, която бих струвала, ако бях станала куртизанка като нея.

Елин нямаше думи.

– Затова още работи за Кларис – обясни Еванджелин, – затова още не е свободна и скоро няма да бъде. Просто реших, че трябва да знаеш.

На Елин не ù се искаше да вярва на момичето, опитваше да си втълпи, че това е част от плана на Лизандра и Аробин, но... но едно гласче в главата ù, в костите ù шепнеше отново и отново, и отново, все по-силно и по-силно: - Нехемия би постъпила по същия начин.

Еванджелин направи реверанс и тръгна надолу по стълбището, а Елин обърна очи към оръфания плик.

Щом тя самата се беше променила толкова за две години, може би и Лизандра бе способна на същото.

За момент се замисли колко различен щеше да е животът на другата млада жена, ако я беше изслушала, ако наистина беше поприказвала с Калтейн Ромпие, вместо първосигнално да я набеди за безхарактерна придворна дама. Какво щеше да се случи, ако и Нехемия бе опитала да види жената зад маската на Калтейн.

Еванджелин вече се качваше до Лизандра в лъсналата от дъжда карета, когато Елин изникна на външната врата на склада и каза:

– Почакайте.

10.

На Едион му се виеше свят и всяка глътка въздух изискваше чудовищен напън.