Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 32

Затова не допускаше никого твърде близо до себе си. Никога. Хрумна му да я разпита по-обстойно. Но уговорката им поначало изключваше дълбаене в миналото.

Не знаеше какво конкретно бе очаквал от завръщането на кралицата.

Но не и това.

Не можеш да избираш каква част от нея да обичаш, каза му веднъж Дориан.

И беше прав. Болезнено прав.

Несрин напусна стаята му.

Още на разсъмване Каол отиде до най-близкия бижутер и заложи пръстена за шепа сребърни монети.

* * *

Изтощена и потисната, Елин се довлачи до старото си жилище над склада, който не биеше на очи. Побърза да влезе в голямата двуетажна сграда от дърво, която купи, след като изплати дълговете си към Аробин – купи я, за да се измъкне от Асасинската крепост. Но започна да я чувства като свой дом чак когато погаси и задълженията на Сам, за да може той да заживее тук с нея. Няколко седмици – толкова време съвместно съществуване им беше писано. Тогава убиха Сам.

Ключалката на голямата плъзгаща врата беше чисто нова, а купчините сандъци с мастило в склада изглеждаха непокътнати. По стълбището в дъното не се виждаше прах. Горе щеше да намери или Аробин, или някой друг човек от миналото си.

Чудесно. Беше готова за още една битка.

Отвори зелената врата с нож зад себе си. Но жилището беше тъмно. Празно.

Въпреки това миришеше на чисто.

Само за няколко секунди успя да огледа целия апартамент – голямата стая, кухнята (вътре намери няколко спаружени ябълки, но никакви други следи от живот), спалнята (недокосната) и стаята за гости. Именно там усети нечия миризма. Леглото беше оправено не особено добре, а на високия скрин до вратата имаше бележка.

Капитанът каза, че мога да отседна тук за известно време. Съжалявам, че опитах да те убия миналата зима. Аз бях онзи с двата меча. Нищо лично. Рен

Елин изруга. Рен е живял в дома ù? И... и още я мислеше за кралски шампион. В нощта, когато бунтовниците взеха Каол за заложник в онзи склад, тя опита да убие Рен и остана изненадана от издръжливостта му. О, спомняше си го много добре.

Поне беше в безопасност на север.

Познаваше се достатъчно добре да признае пред себе си, че облекчението ù отчасти се дължеше на страх – не искаше да вижда Рен и отношението му към постъпката ù спрямо Марион. Съдейки по реакцията на Каол, едва ли щеше да е добро.

Върна се в тъмната всекидневна и запали няколко свещи. Дългата маса в единия край на помещението все още беше заредена с изящните ù чинии. Диванът и двете кресла с червено кадифе пред богато украсената камина бяха малко поомачкани, но чисти.

Впери поглед в полицата над камината. Някога я бе красял разкошен часовник – до деня, в който научи, че Сам е бил изтезаван до смърт от Рурк Фаран. Че мъченията продължили часове наред, докато тя бе приготвяла пътническите им сандъци. А когато Аробин ù донесе лошата новина, Елин грабна разкошния часовник и го запрати в отсрещната стена, където се разби на парчета.

Оттогава не беше стъпвала тук, но някой бе почистил стъклата. Или Рен, или Аробин.

Тогава надникна към една от библиотеките и веднага разбра кой е бил.