Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 31

Каол отново погледна към пръстена. Предпочиташе да го хвърли в огъня, но парите им бяха кът. Вече беше изхарчил повечето, откраднати от гробницата.

А сега му трябваха. Защото Дориан...

Дориан...

Дориан вече го нямаше.

Селена – Елин го излъга за много неща, но за Дориан не би си позволила. А и навярно само тя можеше да му помогне. Но ако вместо това опиташе да го убие...

Каол седна на стола пред бюрото си и впери празен поглед в картите и плановете. Всичките – всичките бяха за Дориан, за приятеля му. Той самият вече нямаше какво да губи. Беше просто безименен клетвопрестъпник, лъжец, предател.

Несрин направи крачка към него. По лицето ù нямаше нито капка състрадание, не че очакваше такова от нея. Нито пък го искаше. Навярно защото само тя разбираше какво е да загърбиш волята на баща си. Но докато нейният баща в крайна сметка бе приел избора ù, този на Каол... Не искаше да мисли за баща си точно сега.

– Онова, което ти е казала за принца... – подхвана Несрин.

– Не променя нищо.

– Като че ли променя всичко. Включително бъдещето на кралството.

– Спри.

Несрин скръсти фините си ръце. Беше толкова слаба, че повечето ù опоненти я подценяваха, ала за своя собствена сметка. Тази вечер я видя да разпорва един от валгските войници като риба.

– Мисля, че позволяваш на минало си да замъгли преценката ти.

Той отвори уста да възрази. Несрин вдигна съвършено оформената си вежда и зачака.

Може би беше постъпил прибързано.

Може би трябваше да разкрие на Елин как да освободи магията си.

И ако това костваше живота на Дориан...

Той изруга под носа си и дъхът му загаси свещта на бюрото.

Капитанът от едно време нямаше да ù разкрие тайната за нищо на света. Елин беше враг на кралството.

Но него вече го нямаше. Беше загинал заедно със Сорша в онази кула.

– Би се добре тази вечер – отбеляза, сякаш това имаше нещо общо с темата.

Несрин изцъка с език.

– Върнах се, защото получих доклад, че три от градските гарнизони са били свикани в „Подземието“ тридесетина минути, след като сме си тръгнали. Нейно Величество – натърти сухо Несрин – е изтребила цял куп от кралските стражи и собствениците на пивницата, а за финал е потрошила всичко. Заведението няма да отвори врати скоро.

Богове!

– Наясно ли са, че е била тя?

– Не. Но реших да те предупредя. Сигурно е имала причина.

Кой знае.

– Сама ще се увериш, че обикновено прави каквото иска, когато иска и не чака ничие разрешение.

Вероятно просто се бе оказала в лошо настроение и бе решила да излее гнева си в пивницата.

– Не е трябвало да се забъркваш с подобна жена – коментира Несрин.

– Предполагам ти самата си запозната с междучовешките отношения, като се има предвид колко твои обожатели се редят пред пекарните на баща ти. – Подъл ход, но двамата открай време бяха прями един с друг. Несрин никога не се засягаше.

Лекият блясък се завърна в очите ù. Тя пъхна ръце в джобовете си и тръгна към вратата.

– Затова не се обвързвам сериозно с никого. Не ми трябват излишни драми.