Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 29

– Справедливост? Какво справедливо виждаш във всичко това?

– Магията прави хората опасни.

– Ако не се лъжа, именно магията е спасила живота ти неколкократно.

– Да – потвърди той, – и двамата с Дориан сте ми помагали. И съм ви благодарен за това. Но има ли начин да контролираме хора като вас? С желязо? Не е особено надежден вариант. Освободим ли магията, кой ще възпира чудовищата ù? Кой ще спре теб?

Ледено копие прониза сърцето ù.

Чудовище.

Бе видяла искрено отвращение по лицето му в деня, когато разкри елфическата си природа пред света – когато разцепи земята и призова огъня, за да спаси него и Лапичка. Да, такава сила трябваше да бъде овладявана някак, но... Чудовище.

Предпочиташе да я беше ударил.

– И какво, на Дориан му е позволено да ползва магия? Примиряваш се с неговите способности, но моите са извращение за теб?

– Дориан никога не е погубвал човешки живот. Не Дориан изкорми Арчър Фин в тунелите, нито изтезава до смърт Грейв, преди да го накълца на парчета. Не Дориан се развихри в Ендовиер, оставяйки десетки мъртъвци след себе си.

Трудно ù беше да издигне старата, така позната ù стена от лед и стомана.

Всичко зад нея се тресеше и рушеше.

– Спряла съм да мисля за това. – Тя стисна зъби, влагайки огромна воля да не посегне към оръжията си, както би сторила някога, както и сега ù се искаше да направи. Вместо това каза: – Ще бъда в старото си жилище, ако някога решиш да извадиш глава от задника си. Лека нощ!

Не му даде време да отговори, а просто тръгна надолу по улицата.

* * *

Каол стоеше в малката спалня на порутената къща, която служеше за щабквартира на отряда му през последните три седмици, вперил поглед в бюрото, отрупано с карти, планове и записки относно двореца, дежурствата на стражата и ежедневната програма на Дориан. Бруло не му беше дал нова информация по време на срещата им преди час – само тържественото уверение, че е постъпил правилно, като е напуснал службата си при краля и всичко останало. По-възрастният мъж настояваше да го нарича капитан, независимо от възраженията на Каол.

Едва три дни след бягството му Бруло сам го беше намерил с предложението да му стане шпионин от вътрешността на двореца. Бягство – така го беше нарекла Елин. И то съвсем умишлено.

Кралицата – яростна и пламенна, дори жестока – го бе намерила тази вечер.

Прозря го още в момента, в който излезе от валгския мрак и зърна хищническата ù стойка до Несрин. Независимо от мръсотията и кръвта по нея лицето на Елин беше загоряло и румено – и различно. По-зряло, сякаш хладнокръвието и мощта, които излъчваше, бяха трансформирали не само душата, но и външността ù. А като видя и голия ù пръст...

Каол извади пръстена от джоба си и погледна към незапаленото огнище. Нищо не му пречеше да стъкми огъня и да го хвърли в него.