Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 28

– Не, но той сам се досети. Вече цяла седмица опитвам да си уредя среща с него. Чак тази вечер ме привика.

– Постъпил си глупаво.

Тя продължи да върви. Не беше разумно да се задържат на едно място, колкото и пусто да изглеждаше.

Каол я настигна.

– Не видях други асасини да предлагат услугите си в пивницата.

Тя отвори уста да каже нещо, но бързо я затвори. Стисна пръсти в юмрук, после ги изпъна един по един.

– Цената няма да е злато, нито услуга. Ще е нещото, което най-малко очакваш.

По всяка вероятност страданието и смъртта на близките ти.

– Мислиш, че не знам ли?

– Добре, Аробин ще убие краля. И какво? Ще възкачи Дориан на трона? С валгския демон в него?

– Това чак сега го разбирам. Но не променя нищо.

– Променя всичко. Дори да успееш да свалиш нашийника му, няма гаранция, че Валгът не се е насадил у него. Просто ще замениш едно чудовище с друго.

– Защо не си кажеш какво ти е на душата, Елин? – Изсъска името ù с почти недоловим глас.

– Способен ли си да убиеш краля? Ще успееш ли да убиеш собствения си крал, когато настъпи моментът?

– Дориан е моят крал.

– Въпросът ми остава – натърти тя.

– Онзи уби Сорша.

– Убил е и милиони преди нея. – Предизвикателство или пък поредният въпрос.

Очите му просветнаха гневно.

– Трябва да вървя. Имам среща с Бруло след час.

– Ще дойда с теб – обяви тя и отправи поглед към стъкления дворец, извисяващ се над североизточната част на града. Надяваше се да научи какво друго знае Майсторът на оръжията за Дориан. И как би могла да избави приятеля си от мъките. Кръвта ù сякаш се смрази и забави циркулацията си през вените ù.

– В никакъв случай – отсече Каол. Тя извърна рязко глава към него. – Ако дойдеш, ще се наложи да отговарям на твърде много въпроси. Няма да застраша живота на Дориан, само и само да задоволя любопитството ти.

Той продължи напред, но Елин вдигна рамене и свърна в една от пресечките.

– Прави каквото искаш.

Като усети, че я няма до него, капитанът спря.

– А ти какво ще правиш?

Не ù хареса подозрението в гласа му. Наби пети и вдигна вежда.

– Много неща. Злини.

– Ако ни издадеш, Дориан ще...

Тя го прекъсна със сумтене.

– Ти отказа да споделиш намеренията си с мен, капитане. Съвсем нормално е и аз да запазя своите в тайна. – После закрачи по улицата към старото си жилище.

– Не съм капитан – поправи я той.

Елин надникна през рамо.

– Какво се е случило с меча ти?

– Загубих го – отвърна той с празен поглед.

Ясно.

– Значи да ти викам лорд Каол?

– Само Каол.

За част от секундата ù дожаля за него и ù се прииска следващите ù думи да бяха прозвучали по-мило, по-състрадателно.

– Не можеш да измъкнеш Дориан. Няма начин да го спасиш.

– Има, и още как.

– Най-добре си набележи нови претенденти за трона...

– Не искам да чувам и звук повече. – Очите му бяха изцъклени и се задъхваше.

Беше казала достатъчно. Раздвижи рамене и опита да обуздае гнева си.

– Мога да му помогна с магията си, да го освободя някак.

Но най-вероятно щеше да се наложи да го убие. Не искаше да го признава на глас. Не и докато не го видеше с очите си.

– После какво? – попита Каол. – Ще вземеш всички жители на Рифтхолд за заложници, както направи в Доранел? И ще подпалваш всеки, който не е на твоето мнение? Или пък просто ще изпепелиш цялото ни кралство? А не се ли замисляш за всички останали, които също искат да си отмъстят на Адарлан? – Той се изсмя горчиво. – Май е най-добре да не прибягваме до магия. Като че ли и тя не въдворява справедливост сред нас, простосмъртните.