Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 7

Майлоу представи на Центъра отчета си за нещастната сестра Ана и пак погледна часовника. Наближаваше времето за вечеря. Канеше се да стане от стола си, когато от терминала се чу силно бръмчене. На екрана се появи лице. Устата на Майлоу пресъхна. Това беше един от Отците. Но не кой да е от тях, а самият Отец Маси, най-старшият. Вдъхващият страх патриарх на Белведере. Какво искаше от Майлоу? Дали Центърът е разгадал играта му със сестра Ана? Ами ако сензорите са засекли повишеното отделяне на феромони? Но преди поне не бяха успели. Ако Майлоу беше способен да изпитва страх, сега щеше да се чувства ужасно.

— Братко Джеймз, приготви душата си да понесе удара — каза Отец Маси, безмилостните му очи сякаш се впиваха в Майлоу от екрана.

— Слушам ви, Отец Маси, какво се е случило?

— Приемаме радиосигнали от Земята.

Глава втора

В мигащата светлинка на грубо направената газова лампа групата напрегнато се взираше в пластмасовия лист, разпънат върху масата. Върху листа бяха приблизително очертани долните секции на „Господаря Монкалм“. Групата се състоеше от четирима мъже и две жени. Носеха дрехи, съшити от всякакви кожи. В склада беше студено. Ашли беше изключила отоплението в целия кораб, заедно с осветлението.

— Значи се разбрахме? — попита Жан-Пол. Пак посочи коридор „Д“ на долната палуба. — Там ли ще започнем отвличащата атака?

Другите кимнаха.

— Това е най-подходящия път да се доберем до пункта за управление — каза Клод. — Ако хвърлим всички до последния човек в едно нападение там, Ашли няма да има избор — ще прати всички оцелели паяци в коридора, за да пазят входа на пункта за управление.

— Да се надяваме — каза Доминик. Тя погледна неспокойно Жан-Пол. — Ако дори един паяк е останал при компютрите, когато Жан-Пол влезе…

Той й се усмихна ободряващо, макар че същият страх сякаш дереше с нокти мозъка му.

— Не се тревожете, знаем как ще постъпи — каза той колкото можа убедително. — Знаем колко паяка извадихме от строя досега, значи са й останали между девет и единадесет работещи.

— Ако правилно сме оценили колко от проклетите неща е имала в началото — мрачно се обади Ерик.

— Какво друго ни остава, освен да вярваме в това — каза Жан-Пол. Така беше. Той огледа поред лицата им. — Вашите бойци готови ли са?

Те пак кимнаха.

— Всички и всичко ще хвърлим в този коридор — добави Клод. — По дяволите, този път имаме шанс да се справим!

Всички промърмориха нещо одобрително, но Жан-Пол знаеше, че никой не вярва в успеха. Прекалено много опит бяха събрали в борбата с паяците. В теснотията на коридорите даже един-единствен робот беше прекалено опасен. Жан-Пол се изправи. Време беше да свършат.