Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 11

— Е да — разсеяно каза той, още търсеше с поглед Доминик. — Да благодарим на Бог, всичко стана, както го планирахме. Как беше горе?

И двамата направиха гримаси.

— Направо кървава баня. Паяците ни сечаха като месомелачки. Вече бягахме, когато чухме втория взрив и те замръзнаха на място — каза Марсел.

— А Доминик?

Мъжете пред него се спогледаха и Ерик се реши да говори.

— Съжалявам, Жан-Пол. Тя нямаше късмет. Но всичко стана бързо. За секунди. Аз видях.

Жан-Пол въздъхна на пресекулки и се извърна. Сякаш подът изчезна и той пропадна някъде. Разтърси глава. Видя, че инженерите са дошли и вече оправят уредите за управление. Тръгна към тях.

— Ще можете ли да оправите бъркотията? — попита с глас, който му се стори непознат.

Един от инженерите го погледна през рамо и усмихнато каза:

— Никакви проблеми, Жан-Пол. Щом изключим всички връзки на компютъра, ще поемем управлението. Само след няколко минути. Е, ще бъде трудничко да се справяме само с ръчно управление, но… — Той сви рамене.

Жан-Пол пак се загледа навън в сивотата на облаците. Виждаше само лицето на Доминик. Трепна, когато някой обгърна с ръка раменете му. Беше Ерик.

— Жан-Пол, съжалявам за Доминик — каза той. — Но има и нещо, което би трябвало да те прави щастлив.

— И какво би могло да е това? — горчиво попита Жан-Пол.

— Как какво, ами че ти вече си Небесен Господар!

Глава трета

Трудно е човек да нарушава старите си навици, особено ако е толкова стар, колкото беше Лон Хедън. Високият слаб мъж с наситено кафяв тен на кожата, който оглеждаше небето със силен бинокъл, наскоро беше навършил двеста години. Както обикновено той се взираше в небето над океанската повърхност, макар че вече няколко години минаха, откакто местният Небесен Господар — „Ароматният бриз“, се беше появил за последен път.

Бяха чакали повече от година след смразяващото идване на кораба за събиране на данъка, за да се съгласи всеки в общността Палмира, че нещо трябва да се е случило с Небесния Господар. Надяваха се, че се е сблъскал с някаква фатална злополука, може би е попаднал в ураган, който не е могъл да избегне и е бил унищожен. Някаква част от съзнанието на Лон Хедън също вярваше в това, но той освен това добре помнеше колко хитър и безпощаден беше военачалникът Хорадо, повелителят на „Ароматния бриз“, затова се съмняваше, че такъв човек може да бъде победен, дори от силите на природата.

А в света имаше и други Небесни Господари, рано или късно някой от тях щеше да дойде, за да запълни мястото, освободено от изчезналия „Ароматен бриз“. Но когато настъпваше този час, нашественикът и неговите обитатели щяха да срещнат съсипваща изненада. Отсъствието на „Ароматния бриз“ позволи на Палмира да си поеме дъх, да събере сили и да се разшири значително и — поне така се надяваха — да създаде средство, което можеше да унищожи всеки Небесен Господар.

Лон свали бинокъла и обходи с поглед града, спретнато подреден навсякъде около него. Чувстваше спокойно задоволство, докато разсеяно оглеждаше здравите, боядисани в бяло къщи, изградени от дърво и тухли, и пищните тропически градини, с техните палми и кокосови дървета. Толкова много бяха направили през годините, напук на неуморно настъпващата пустош… и на Хорадо.